Да изкачиш крепостта Петрич Кале означава да си по-близо до небето на североизточна България. Тук е прекарал последните три дни от живота си 20-годишния полски крал Владислав, опитал да освободи България през 1444 година.
Крепостите в България имат своята славна история
Петрич Кале заема достойно място сред тях. Това е място, което заслужава да посетите, защото е събрало в себе си богатството на историята, величието на природата и удоволствието от пътешествието (разбирай „ходенето пеша“). Само на около 30 километра от Варна, до село Разделна.
Първата правилна стъпка, която трябва да направите, ако през почивните дни решите да се разходите до там, е да знаете, че вашата Разделна е село в община Белослав, област Варна. Има още едно село със същото име, но то се намира в област Стара Загора и е на близо 300 километра от целта на днешното ни приключение. Затова много добре проверете как сте настроили GPS-а или телефона. Нямам нищо против другото село, но за него не мога да ви кажа нищо … все още.
Тръгваме за Разделна. Не знам от коя част на страната сте потеглили, затова ще ви дам крайната точка, до която може да достигнете с кола. След това ще трябва да ходите пеша. Естествено! Нали за това е този блог – за удоволствието от напрягането на мускулите и насладата от живота. Давам ви координатите на Чешмата на Петрич Кале. Това е краят на авто-приключението и началото на изкачването. Напомням ви да обуете здрави обувки, подходящи за дълго ходене, да сложете в раничката водичка, да не забравите още шапка, очила и защо не крем против изгаряне. А ако имате и щеки за изкачване – значи сте подготвени като отличници!
Има два пътя за Петрич Кале
Затова внимавайте! Чешмата на Петрич Кале е отправното място за прехода до крепостта. Първият път е стръмен (ама мноооого стръмен) и по-кратък. Вторият е полегат, спокоен и по него ще се носите бавно и славно, като водите на река Меандър. Стръмната пътека се намира от ляво на чешмата. Означена е със синя табела. Докато спокойния и бавен път е отдясно, като е посочен от табела в червено. Запомнихте ли?
Когато достигнете върха (независимо дали е по трудния или лесния начин) ще бъдете възнаградени от прекрасната гледка. Панорамата е зашеметяваща и обхваща повече от 180 градуса. Но преди да погледнем пред себе си трябва да обърнем внимание на огромния метален кръст забит горе. Отдолу той е импозантен. А когато застанете в основата му – той наистина е огромен! През 2015 година село Разделна преживява тежко наводнение. За щастие без големи щети и в знак на благодарност е издигнат величествения християнски символ. Но ако искате да видите всичко с очите си – видеото ми ще ви отведе на върха.
Знаме велико като историята ни
В основата на знамето има механизъм, на който може да се окачи близо 30 метрово знаме. Казват, че по време на големи празници го спускали от платото и можело да бъде забелязано отдалеч. За съжаление, по време на нашата разходка до Петрич Кале нямахме този късмет.. От горе гледката е впечатляваща. В слънчев ден ще се насладите на големи красоти. Също така пред вас ще се разкрие с цялото си величие и „Долината на родната химия“ – Девня. Лично аз, когато бях горе, почувствах съжаление, че не мога да управлявам делта планер, защото мястото е идеално за скок.
Историята е другата магия на Петрич Кале. Мястотo е свързано с младия и легендарен полски крал Владислав. През месец ноември 1444, заедно с унгарския войн Януш Хуняди превземат крепостта, която е била заета от турците. Превърнали са я на пух и прах. За съжаление силите им са стигнали до тук. Три дни по-късно армията им е разбита и младият, едва 20-годишен, крал намира смъртта си в близост до Варна. След гибелта си той получава прозвището „Варненски“. Крепостта е изградена близо десет века преди това. Предвид стратегическото си място и най-вече уникалните природни феномени, тя преминава в различни владения, век след век. Била е византийска, после е част от укрепителните системи на Второто Българско Царство и накрая е турска, когато е срината от младия полски крал.
Разходка в сърцето на скалата
Тясната стълба в пукнатината между скалите. Лично за мен това е голямата атракция на Петрич Кале. Спускането по нея е преживяване, което не се забравя лесно. Преди милиони години, когато платото се е издигало благодарение на тектонични и други могъщи сили, скалата леко се е пропукала и се е разделила на две части. В тази нищожна за планетарните размери цепка има изградена стълба по която може да сте разходите. Минавайки между двете скали започвате да се чувствате, като откъсната детелнка за хербарий между листите на Кратка Българска Енциклопедия. Няма начин да не се притесните, че ако Създателя реши да кихне, или просто да намигне, то скалата пак ще се затвори и ще заприличате на малка сушенка. Но не си мислете подобни неща. По-скоро внимавайте как стъпвате върху дървения под, защото част от дъските вече са прогнили.
Старият джип! Освен на върха и руините, трябва да обърнете внимание и на това забравено от бога превозно средство, което е една от атракциите тук. Всъщност това, ако не се лъжа е по-скоро ЗАЗ отколкото легенфдарния американски военен превоз, но ръждата вече е заличила всякакви следи за произход. Все пак на таблото прочетох надпис „Масло“, което ме поведе към славянските корени на това древно превозно средство. Железарията няма никаква стойност, но е забавно да се щракнете на него. Дори може да му отделите време и за цяла фотосесия. Така ще комбинирате история + география + купон по време на вашето пътешествие до Петрич Кале. И не забравяйте – Варненско!