Преди да започна този красив снежно-сладък разказ за Жеравна, трябва да призная, че дълго се колебаех коя посока да поема. От една страна това красиво място се свързва с едни от най-големите светила на родните литература и просвещение. От друга – това е туристическа дестинация, която предлага чисто хедонистични удоволствия, като вкусни лакомства и прекрасни гледки за медитация и съзерцание.

„Dolce Far Ninente”
Няма да крия, че след много посещения в Жеравна, този път бях решил да се насладя на това, което италианците толкова много обичат да правят и на български се произнася „Долче фар ниéнте“. Това е сладкото изкуство нищо да не правиш, да се чувстваш прекрасно без да си виновен за това. Жеравна пред Коледа е идеалното място за това. Малките калдъръмени улички; покривите, покрити лекинко със сняг; коминчетата, които пушат; навъсеното сиво (но не и оловносиво) небе и снежните човеци. Цялата тази красота влива в душата ви една сладка ретро-романтика. Започвате да се чувствате свободен от всички земни грижи и се питате дали е необходими да се връщате на работа или предпочитате да живеете еснафски в някоя от красивите местни къщи до края на живота си.

Прекрасно местоположение. Жеравна се намира на толкова удобно място, с толкова добра инфраструктура, че когато решихме да я посетим се убедихме, че „всички пътища водят до Жеравна“. Основното е да стигнете до един от крайъгълните камъни на българските пътища – Петолъчката. Преведено на езика на шофьорите, това означава, че е удобно да стигнете целта си независимо от къде идвате. След това остават едни 30-тина километра на север и ще достигнете крайната точка без никакво затруднение.

Всичко пътища водят до …
Лично на мен ми хареса, че от която и част на България да тръгнете, пътищата са читави и се стига бързо. За това ние решихме да включим в програмата си още едно място, което горещо препоръчвам на всички – храма „Св. Троица“ в Котел. Слънчев и осветен. Това са думите, които нахлуват в съзнанието ви, когато го погледнете отвън и след това, пристъпите прага му. Възстановена, след унищожителен пожар през 1894 година, църквата „крие“ интересно архитектурно решение с изградения допълнително притвор с камбанария.



Калдъръмения лабиринт. Зимното приключение до Жеравна е студено мероприятие. Затова моята препоръка е да се облечете добре. Не непременно, като за северния полюс, но не подценявайте източна Стара Планина. Още повече, че всички малко или много вече сме изнежени градски чеда. Препоръчвам да оставите колата на паркинга до гостилница “Старо Село” и от там вече ще използвате кракомобила си. Веднага щом завихме по първия калдъръм разбирахме, че тукашните са по-издържливи. Но в случая не става дума за хората, а за … здравеца. Местните са го засели навсякъде и той се развива повече от чудесно. Пресният сняг изобщо не му влияе така фатално, както на моята започнала да оредява глава и той сякаш се радваше на натрупалия снежец. Къдравите му листенца сякаш ми се подиграваха за дебелата шапката, с която бях покрил главата си. Свеж и зелен, здравецът сякаш бе символ на неостаряващия и топъл планински възрожденски дух.


Как пухкаво пушат коминчетата
Жеравна не е равна и плоска. Хубавото е, че къщите тук не са на едно ниво. Ту се изкачват, ту се спускат, като вълни от камък и керемиди. Аз, който съм свикнал на море, веднага ги оприличих с морските сили, а къдравия пушек ми заприлича на пяната на морските вълни. Благодарение на тази многоетажност, всеки може да придобие усещането, че е великан, който гледа хорските къщи отвисоко. Така, разхождайки се по уличките на Жеравна, освен, че сте на ново място, вие започвате да се чувствате и като нов човек …

Царството на турското кафе.
Крачка по крачка, непременно трябва да минете покрай няколко емблематични за Жеравна къщи. Нека не забравяме, че тук е роден Йордан Йовков. Едва когато става на 13 години, семейството му се мести в Добруджа. Тази къща е скромна и едноетажна. Докато родната къща на възрожденския даскал Сава Филаретов е красавица от дъб в стил „Жеравненска камчийска“. По нея има филигранни дърворезби с варак и от всичко лъха богатство и чорбаджийство. Но когато температурата е под нулата ви препоръчвам едно място – кафенето на Димчо Кехая, което се намира тук.

При Димчо Кехая ще намерите всякакви сладости и вкусотии. Всички от около мен заложиха на турското кафе, като само аз се отделих от колектива, защото съм привърженик на еспресото. С това искам да подчертая, че тук може да намерите всичко за душата. Естествено има чай и други питиета. Колкото до атмосферата вътре – тя е толкова приятна, колкото изглежда и отвън. Закачливата скулптура ни връща във времената на местния богаташ – чорбаджи Руси, за чиято щерка Калина се говори, че е пристанала на Индже Войвода.


Мекицата, като смисъл на живота
И тъй като ще говоря за още калории, сега ще ги поръся с пудра захар. Няма начин, в студените жеравненски дни, да пропуснете гюзлемичките и мекиците. Надписът, който ще ви отведе до местните кулинарни емблеми се вижда отдалеч. Не е необходимо да крачите много по калдъръма и под падащия сняг, за да им се насладите. Разбира се нито един от двата специалитета не върви без планински чай с мащерка. Колкото до размера на самите лакомства, веднага разбирате, че когато месят и пържат, местните жители не знаят що е мярка и мекиците са огромни. Най-добре е да имате точни парички, когато сте пред прозореца, от който изникват вкусотиите. Казвате вълшебните думички и получавате пухкави като облак мекици с пудра захар или сладко по избор.



Турско кафе, вкусотии и добро настроение в Жеравна преди Коледа… Минутите прекарани в възрожденското селце останаха незабравими. Този път решихме да излезем от историко-обучителния шаблон и да се насладим на преходните неща – снега, чая и кафето, мекиците, които в комбинация с лабиринтите от каменни улици и стени, превърнаха ледения старопланински ден в незабравимо, макар и кратко преживяване.