През XIV век, в първата столица на Тайланд – Сукотай, милиони тънат в охолство, а по това време Големият Глад в Европа убива милиони. Преди векове, когато улиците на Лондон са тънели в мръсотия, а Париж е наброявал около 400 000 души, столицата на Сиамското кралство Аютая е надхвърляла 1 000 000 жители.
Ние свързваме Тайланд с неговото историческо име – Сиам. Но днес потегляме по горещите и парещи дири на вековните тайландски слава и история, за да открием други кралства и техните столици …
Началото на Тайландското кралство
Сукотай е един от най-красивите исторически паркове в Тайланд. Той представлява идеално поддържан комплекс от паметници, кули, колони и безупречни тревни площи и езера. Това е било столицата на едноименното кралство създадено в епохата XIII – XIV век. След това на територията на днешен Тайланд е имало много и най-различни подобни кралства, но това е малко по-особено и затова всички го тачат изключително много.
Рамкхамахенг е владетелят на Сукотай, който е поставил основите на съвременните тайландски: азбука, религия и политическа система на монархията. В знак на признателност днес всички го наричат „Великия“.
Вековна история под палещото слънце
Сукотай означава „Изгревът на щастието” и подсказва, че най-доброто време за посещение е рано сутрин. Най-подходящият сезон е хладния период между ноември и февруари. Лично ние го посетихме през април и горещините си вече си казваха тежката дума.
Комплексът е изключително красив и заслужава да отделите няколко часа, за да се върнете назад във вековете. Състои се от три части, разделени на географски принцип: Централна, Западна и Северна. В тях има множество руини, което обаче не трябва да ви плаши или отегчава. Първо, че мястото е включено в списъка на ЮНЕСКО за световното наследство.
Най-големият от храмовете е Ват Махатхат. Той е бил в в центъра на града. Около главната ступа, която прилича на грациозен лотос, има общо 200 подчинени ступи, включително осем големи, които са добавени през различни векове. Всички те са различни и всеки сам открива разликите в архитектурните стилове и дава своите предпочитания. Но удоволствието да се докоснеш и запечаташ миг сред тези древни останки е забележително.
Будистките постройки и храмове за поклонение биват няколко основни вида:
Пагода – храм, в който може да се влиза за разлика от долните два.
Ступа – храм с конусовидна или пирамидална форма.
Чеди – това е друго име на Ступа, на тайски език. Местните използват и двете имена.
За Сукотай – практично и удобно
До Сукотай може да пристигнете по няколко начина. Ако е със самолет, то от Банкок ще летите около час и 20 минути. Ако идвате от Лампанг ще са ви нужни 40 минути. Ако залагате на нисък бюджет и автобус, трябва да знаете, че малката автогара се намира извън града. Това не бива изобщо да ви притеснява, защото там ще се качите на тук-тук, който веднага ще ви заведе до историческия парк. Не се притеснявайте за превода – тук всички говорят международен английски и знаят от какво най-много се интересуват туристите.
Идеалното време за посещение на Сукотай е или рано сутрин или късния следобед. През останалото време слънцето е безжалостно и трябва да използвате слънчобран и кремове, все едно сте на плажа. Една от приятните хитрости при разглеждането на историческия парк е да наемете велосипед. Тъй като става въпрос за близо 70-80 квадратни километра, ходенето пеша в жегата е Мисия Невъзможна. Не е зле да си наемете и електронен гид, който съвсем не е скъп. И най-важното – сложете в раницата поне 2 големи бутилки вода и поемайте смело напред.
„Проверката е висша форма на доверие”, затова огледайте внимателно предварително велосипеда си! Покарайте го малко преди да платите, защото не се знае на колко раздрънкана машина може да попаднете.
А ако не ви се въртят педали наемете тук-тук. Не е много скъпо, а ако обиколката ще е няколко часа, дори може да спазарите още по-ниска цена.
За да починем от жегата подбрахме най-добрия хотел.
Ако цял ден сте кръстосвали под слънцето и сте се борили с жегата хотела в който отседнахме. Няма да съжалявате ако и вие споделите нашите приятни емоции. Sukhothai Treasure Resort & Spa е истински рай, който ще ви помогне да се почувствате като краля на Сукотай.
Тук попаднах на мястото си. Басейнът е уникална конструкция и той веднага се превърна в мой любимец. Ресторантът предлага приказни специалитети поднесени със … син ориз. Стаите сякаш са създадени да за идеалната почивка. За хотела и ресторанта към него, съм обърнал специално внимание в раздела „Къде и колко“ с подробни и богати ревюта по-горе↑
Аютая – сериозна среща с миналото на Тайланд
Следващата ни задължителна спирка в историческата обиколка на Тайланд беше Аютая. Условията за разглеждане на Аютая са същите както и за Сукотай. Но не шмекерувайте и не се надявайте да минете с посещение само на едното място. Обиколката на този огромен паметник е сериозно изпитание. Затова колкото и добри обувки да имате лично аз ви препоръчвам да разгледате комплекса на колела. Вземете си карта на Аютая и готово.
След това просто поемате назад в миналото. Разходката в Аютая е уникалнто изживяване, защото този град в бил столица на Сиам т.е. Тайланд в продължение на 400 години. Началото е поставено през XIV век, а трагичния край настъпва към края на XVIII век. Тогава при нашествието на бирманците Аютая е срината до основи и от нея не остава нищо. По-скоро почти нищо, защото иначе нямаше да ви показвам тези красиви снимки.
Горещото каменно сърце на Сиам
Първата и най-задължителна забележителност е Ват Махатат (същото име като в Сукотай). Каменната глава, вплетена е корените на вековно дърво Банян е емблемата на Аютая по света. В действителност тя се оказа много по-малка от моите представи за нея. Аз мечтаех за нещо по-голямо и от мен, а аз съм метър 93. Но не бях прав. Повече от задължително е да се снимате с нея, но за да я щракнете ще трябва да проявите търпение, защото желаещите са твърде много, но както казва клишето – чакането си заслужава.
Различните пагоди и ступи са зашеметяващи. Всеки трябва да открие това, което ще го докосне най-силно. Може да са множеството статуи на Буда наредени в дълги редици, може да е някой стар червен зид, до който са се докосвали местните жители преди 5-6- века, може да е колона от неизвестна постройка, може да е всичко. Тук историята ви очаква и не се натрапва подобно на местната религия. Тя е величествена и непреходна, и по тази причина се знае предварително, че ще стигне до вашата душа. Ако се питате как, не се притеснявайте, това ще стане по един или друг начин. Просто отворете душата си за красотата и историята.
