(Или как травел-блогъри дегустират морски дарове)
В югоизточна Азия, няма как да не наблегнеш на морските дарове. Те са толкова задължителни за дегустация, колкото и разнообразни. Затова, когато се озовах в малайзийския град Джохор Бару една от незабравимите вечери там, ни предложи морски деликатеси от най-високо ниво. Супата от перки на акула, уловени по хуманен начин, беше в компанията на миди Абалон, червен групер на пара и пържени скариди. Ще ви отведа извън VIP залите на този ресторант, за да посетим неговата всекидневна (по-скоро „всяка-вечерна“) част, която, със своята кухня и подредба е типична за тази част на света.
Restoran Grand Bayview – раят на морските деликатеси
Град Джохор Бару (Johor Bahru) е сред изгряващите звезди на малайзийския туризъм. Намира се на границата със Сингапур, от който го дели буквално един мост. Това означава две неща – морето е много близо и второ, тук, китайските заселници са оставили много дълбока диря. И тъй като ще говорим за кулинарно изкуство – да тръгнем от ориза. Това не беше типичния бял ориз на пара, който се сервира в континентален Китай, който китайците наричат Мифан – бях пухкав и леко лепнещ ориз (за да се взима удобно с клечките), който няма никакви аромати и на моменти е дразнещо безсолен. Тук ни го поднесоха със скариди и богат на вкусове и аромати, но в обезоръжаваща конкуренция.
Масите в ресторанта събират порядъчно количество гладници. Естествено това са кръгли маси, на които се върти рулетката на основните ястия. Те се доставят едно по едно. Приборите не са от китайски или английски порцелан, но практиката ме е убедила, че не чинията прави ястието, а уменията на главния готвач. Воден от основния закон на пътешественика – в Рим, да постъпвам, като римляните, останах очарован, когато пред нас поставиха сготвения на пàра червен снапер. Месото му е съвършено – твърдо и стегнато. Отделя се леко от костите и е наслада за небцето.
Мидите Абалони и защо в Азия обожават тези грозници?
Всички са чували за мощта, която придават морските дарове в деликатни моменти. Една от легендите в тази насока е мидата Абалон. Казват, че това се дължи на предизвикателната ѝ форма, която меко казано развинтва еротичните фантазии. На вкус напомня много на рапан а според мнозина силата е не в мекотелото, а в черупката, която когато се стриела и се прибави към храната, след това дегутиралият я, можел да повдигне не само самолети, а цели планини. В Restoran Grand Bayview ни предложиха мидите без черупка, в компанията на тлъсти гъби Терияки. Комбинацията е сочна, мека, вкусна и свързана с най-бурни асоциации.
Мидата Абалон изглежда скромно, но e като магнит, заради историите свързани с нея. Приятелски съвет: в мига в който тя бъде сервирана- умело си пробийте път през папараците – сътрапезници и се обслужете, колкото може по-бързо. Ако на масата има травел-блогъри, атаката им е бърза и много и безпощадна. Всички телефони и фотоапарати се насочват към ястието, и за обикновените посетители на ресторанта възможността да се нахранят спокойно намалява драстично. Мидата е едновременно сочна, но и хрупкава подобно на рапан. Поднесена с гъби, тя е идеално ястие или по-скоро мезе, което предшества основната звезда на вечерта. Тези миди могат да се намерят както в диво състояние, но също така се отглеждат и изкуствено, защото търсенето в Китай и страните с големи китайски общности е покъртително.
Супа от перка на акула – мощ и отговорност в една лъжица
Тази легендарна супа от векове е сред най-популярните и обичани деликатеси в Азия. До преди няколко години тя се ползваше с лоша слава, защото ловците на акули бяха превърнали този риболов в касапница, която може да се сравни единствено с избиването на бизоните в Северна Америка. Днес уловът вече е регулиран. Но също така трябва да се спомене, че и търсенето е намаляло за сметка на други по-ароматни и вкусни риби.
Вкусът на тази супа се оформя най-вече от желатинената субстанция, която тя придобива от дългото варене. Колкото до ароматът на риба – това е ябълката на раздора. Едни твърдят, че перката няма нито вкус, нито хранителна стойност и колко по-добър бульон забърка майстора, толкова по-вкусна и обратното – ако заготовка е лоша, то язък за поръчката. Лично аз не знам дали ще си поръчам втори път супа от перка на акула, но със сигурност ще опитам пържени скариди в чеснови трохи. Запомнете, поръчайте и яжте с ръце – смело и безотговорно!
Истинското преживяване е навън
VIP салонът на Restoran Grand Bayview е даже VVIP (Very VIP), но моят инстинкт ме изведе извън климатизираната зала. Под гигантския 4-метров червен омар, който е негова емблема, се намира залата за широката публика. Какво означава? Първо – работливи вентилатори хвърлят прохлада наоколо или поне раздвижват въздуха. Второ – всичко е на открито и само един обикновен покрив разделя любителите на морски вкусотии от небето. Но кой ти брои звездите, след като мястото прилича на гигантски аквариум със стотици морски деликатеси в аквариуми, за радост на лакомниците.
Морските ресторанти в Азия се гордеят с това, че предлагат жива риба и други морски деликатеси. Необходимо е поне едно кръгче из този кулинарен аквариум, за да направите своя избор, да решите как искате да ви го приготвят, да дадете поръчката на любезните сервитьори и накрая само трябва да споделите вкусотиите със своите приятели.
Рибно меню за ценители
Австралийски омари, малайзийски раци, филипински миди Лала, американски стриди … това е само малка част от асортимента, който ще опиша. Местните омари струват около 31 Малайзийски Рингита за 100 грама, докато австралийските им събратя потвърждават, че размерът има значение и са по-скъпи – 58 Рингита за същото количество. Всичко се взима на момента пред очите ви и след малко ви е сервирано вкусно и крехко, та да си оближете пръстите.
Груперите и тилапията са гурме-хит в Малайзия. Преди да навлезем в царството на големите риби, преминахме през владенията на кралските крабове. Размахът на щипките им надминава метър и нещо , и предизвиква кулинарен оргазъм в местните лакомници. Тук най-популярен е Краслкия Краб от Аляска и очевидно в краката на тези гиганти има много вкусно месо. Никога не бях виждал жив групер и смея да кажа, че е много внушителен. Не знам дали мога да кажа, че „има горда осанка“ но огромната риба прави впечатление и със сигурност не бих искал да я срещна в естествения ѝ хабитат.
Рибите са голямото богатство на Малайзия. Всеки може да намери нещо по свой вкус. Също както в гурме-рубриката на TravelGuide.Tours (кликни тук) , която ви отвежда на кулинарни пътешествия.по най-разнообразните кътчета на света