Кулинарните лакомства на остров Бали отдавна са первърнали дестинация в магните не само за любителите на морските вълни, но и на кулинарните преживявания. От уличната храна поднесена в торничка до изисканите ресторанти, изненадите са на всяка крачки. Дори дългогодишните гурме-ветерани биват изненадани от предложенията на местните готвачи и ресторанти.

Кулинарен туризъм в Бали
Кулинарните пътешествия са едно от най-модерните явления в световния туристически бизнес. Затова насочвайки се към дадена дестинация, една от най-честите питанки в гугъл е за местни деликатеси и ресторанти. След това правите списък и политате. За щастие дългите, така наречени презокеански, полети нямат нищо общо с кратките континентални прехвърчания от точка А до точка Б. Най-вече що се отнася до храната. Летейки за Франция или Италия, е повече от трудно да разберете че сте на път към гастрономическите столици на Европа ако се съди по сухите сандвичи или студени кроасани, които ви поднасят също толкова студени и сухи стюардеси. Но ако летите до Бали през Истанбул ще се насладите на отлична храна и напитки. Ако имате определени предпочитания – халал, кашер, хинду, вегетариаско или друго, то предварително може да поръчате едно от специалните менюта на борда.

Непознатите вкусове. Но какво е един лакомник ако не може да рискува в името на гастрономическите преживявания. Така че в Бали отново поставих на изпитание жаждата ми за нови вкусове още със закуската. И за да не се чудите до края на тези редове, ще ви кажа, че всичко завършва добре – аз съм жив и здрав, като за миг дори стомахът ми не е бил подлаган на изпитания. Също така разбрах, че няма нищо страшно в това за скариди на закуска или зелени палачинки с кокос. И ако скаридите ви звучат познато, убеден съм, че зеленото лакомство не ви е познато. Всъщност това са класически палачинки, като тестото е оцветено с ярък екстракт от растението Пандан, а пълнежът е от кокосови стърготини карамелизирани в кафява захар … аз вече започнах да слюноотделям …


Ресторант за БЕБЕК
Първата вкусна дума, която трябва да научите в Бали е БЕБЕК. Това означава патица. На острова я приготвят по много начини и всичките до един са фантастични. За съжаление най-добриоя за целта ресторант Bebek Tepi Sawah наско5ро затвори врати. Тук освен, че си облизахме пръстите, попаднахме на автентична балийска обстановка. Ресторантът се разделяше на отделни островчета сред оризовите насаждения. Правилно сте прочели – оризова нива. Преди време мястото е било пусто и предприемчивата собственичка го купила за жълти стотинки, засадила ориз, сложила красиви маси и каменни пътеки между тях, по магически начин прогонила комарите и сега предлага най-страхотните патици в Бали.


Чисто и просто = гениално вкусно. Определено това е ястието, което трябва да си поръчате. Ако цял живот сте яли магрé или патица по пекински или патица с портокали, това ястие ще ви изненада със скромния си външен вид. Първо птицата в чинията ви изглежда сякаш е изгоряла или най-малкото е била сушена няколко седмици на екваториалното слънце. Второ всички около вас ядат с ръце и закачливо ви подканят с очи да не се делите от групата. Трето, ако сте като мен ще се впуснете в това приключение без много-много да му мислите и трябва да знаете, че няма да съжалявате. Не мислете изобщо за хигиената защото тя е на изключително ниво и до всяка маса има изящна мивка, където да измиете ръцете си.


Как се яде бебек / патица в Бали?
Измивате ръцете си, въоръжавате се с обилно количество салфетки и връхлитате като ураган чинията. В момента, в който хрупкавата кожичка се пропука под пръстите ви, ще се потопите в едно почти еротично приключение. Ще усетите как силата ви владее ситуацията, препечената патица стене, когато я огъвате със силните си ръце, то тъмната й сочна плът се поддава на желанията ви. Не може да устоите на този вкус, който е комбинирал цялата екзотика на Бали. Той ви кара да забравите приличието, като с пръсти и език се опитвате да докоснете всичко от нея. Не забравяйте, че трябва да си помагате с ръка и когато ядете ориза и зеленината. В името на гурме страстите, този Бебек е открехнал тъмната страна на желанията ви и пълните с жасминов ориз пръсти с лекота потъват между устните.
След цялата тази кулинарна вакханалия вие сте омазан до лакти с вкусотии (за разлика от местните, които са изцапали всичко на всичко три пръста), потта тече от всякъде, очите ви са замъглени и искате да запалите цигара. Лично аз ви препоръчвам вместо нея да опитате прекрасното кокосово сорбе, докато отнасят остатъците от любимата ви … патица.

Нова дума: Баби Гулинг
Другата кулинарна страст в Бали е Баби Гулинг. Това е свинското с най-хрупкава коричка, което съм вкусвали някога. Всички знаем, че Индонезия е населена основно от мюсюлмани, но на Бали нещата изобщо не стоят така. 84 процента от местните са представители на балийския хиндуизъм, което определя отношението им към Прасчо. Тези хора правят чудеса. Всичко започва, като добре позната ни класика – прасе на шиш върху въглени и с това приключва приликата със случващото се по нашите географски ширини. Няма да описвам сложния начин, по който прасенцето се върти на шиша и маже с какво ли не, докато в крайна сметка кожата му не заприлича на добре лакирам скрин. По-важни са две неща – какво има в чинията ви и къде може да напълните най-добре тази чиния. Под „най-добре” не разбирайте до горе, а най-вкусно.

Местата, където се продава автентичен Баби Гулинг, а не рекламна измислица за туристи, приличат на всичко друго, но не и на ресторанти каквото ги знаем у нас. Ядете на улицата и това е! Сядате на малко столче, като преди това младо момиче ви пита дали искате да е люто. Бледия и невзрачен цвят на кожата ни я убеди, че няма да имаме силата и смелостта на местните да ядем нормална храна. С усмивка тя напълни пластмасовото панерче с ориз и го покри с няколко вида свинско месо. Сега е ред на непознатото, затова нека да обясня: свинското Баби Гулинг се приготвя по няколко начина.

Дисекция на кулинарното удовлствие
Какво има в чинията? Получавате гореспоменатата купчинка ориз, върху която има няколко парчета филе (откъснато а не рязано), сготвено свинско с всякакви непознати аромати, типичното за Бали шишче на дебела дръжка от кълцано месо, парче кожа изпържено във вряла мас и приличащо на огромна царевична пръчица, и отгоре всичко е украсено, като мелба, с парченца хрупкава кожичка. Относно яденето на тази вкусотия – има един единствен начин. Ако сте се занимавали с математика знаете какво означава „свеждане до решавана задача”, ако ли не – прочетете отново как се яде бебек/патица по балийски. Иначе казано запретвайте ръкави и да ви е сладко.


Уличната храна в Индонезия, е кулинарно предизвикателство


Не забравяйте да полеете всичко с местни питиета. Най-добре е ледено сокче с много лед в халбичка, но може да подложите и някоя друга местна бира Bitang. Но ако сте в Рим правете като римляните и затова поръчайте Teh Botol. Това е култовия индонезийски студен чай, който е хит по цял свят. Всъщност това е подсладен жасминов чай и местните го боготворят. Когато ни го сервираха в стъклените бутилки, чийто дизайн не е мръднал от 70-те, се върнахме в епохата на Алтай и Кооп Кола. И тогава мечтаехме за Бали, но можехме да стигнем най-много до Златни Пясъци. Днес, ако летим през Истанбул директно кацаме там само за няколко часа.

