“Ниагара! Дай боже всекиму да изпита такива блажени чувствования, каквито аз изпитах, като наближавахме Ниагарския водопад, а още повече – когато блесна с всичкото си величие пред очите ми това чудо на природата!”
“До Чикаго и назад“ глава 5, Алеко Константинов
Сподели Ниагара с любими хора
Несъмнено една от сбъднатите ми мечти, е посещението на Ниагарския водопад. Посещението на това приказно място остава незабравимо за всеки, затова ви препоръчвам да го комбинирате с друго запомнящо се преживяване и тогава коктейлът от емоции остава незабравим. Решихме да посетим водопада семейно – фамилията Паскови или поне по-възрастните – аз, Мария, брат ми Асен и снаха ми Дивна. Бяхме в Канада по повод техните юбилеи и комбинацията наистина се оказа незабравима.
Ниагара – център на водопадната вселена
Всичко в градчето Ниагара се върти около водопада – ресторантите, казината, хотелите. Затова моята препоръка е да си запазите стая с изглед към него. Напълно наясно съм, че всяко удоволствие си има цена, затова инвестирайте малко повече време в любимия ви сайт за резервации и ще намерите стая с идеалното съотношение цена-качество. Уверявам ви! Отчитайки факта, че леглата в канадските хотели винаги са двойни и плащате за стая, а не за брой хора, то четирима души спокойно могат да пренощуват на идеална цена, в близост до водопада. А ако хотелът ви има и включен безплатен паркинг – всичко е повече от идеално. След като се настанихме, първото нещо беше да погледнем от терасата. От там видяхме как пара и влага се издигат нагоре и очите ни също се навлажниха, защото предусещахме сбъдването на мечтата!
„Подковата“ е най-красивата част на Ниагара. Как да стигнем до нея?
Както вече казах, хубаво е хотелът ви да е близо до водопада. Така няма да губите излишно време в дълги пешеходни преходи. Хотелите са разположени „над“ водопада. За да слезете на неговото ниво и да достигнете площадките за наблюдение, имате две основни опции:
- Запретвате крачоли и слизате пеша
- Отивате до туристическия център Table Rock Center и се качвате на наклонената железница
Ние заложихме на второто, защото знаехме, че многократно ще ни се налага да ходим нагоре-надолу цял ден. За пътешествие в една посока се плаща малко над 3 долара, а за да се ползва цял ден, е около 7$CAN. И никога не забравяйте, че в Канада, таксите се плащат допълнително!
Пътешествието с влакчето към Ниагара е колкото забавно, толкова и стръмно. И най-важното – тук може да снимате водопада от една изключителна гледна точка. Влакчето отваря в 09:00 и затваря малко преди полунощ, в 23:00. Така спокойно може да направите изморителна пешеходна разходка, която да включва и нощните гледки, и след това да се приберете в хотела с прекрасната гледка към Ниагара, без да се изморявате .
Идеалните места за селфи
Площадката за наблюдение на Ниагара – дъхът ви спира! Хора от цял свят са онемели и са вперили очи и обективи в пропадащата в бездната вода. Клишето за такива случаи е едно – „Чувстваш се незначим“. Всяка секунда в пастта на Ниагара се изливат милиони литри вода. От канадската страна, от която бие бяхме, формата на подкова се вижда прекрасно!
Всеки вижда в Ниагара нещо различно. Лично аз бях хипнотизиран от мястото, където водата започва да пропада в бездната. Тази чупка в скалата е покрита с зеленикава кристално-прозрачна вода с дебелина няколко метра. Това е като онези „инфинити“ басейни, в края на които водата се спуска надолу, по тънка като косъм лента. В Ниагара принципът е същия, но умножен милиони пъти. Алегорията със стъкло се заби в главата ми и вече мисля за водопада само по този начин. Но не течното и горещо червено стъкло, от което ваят изящни чаши. Пред очите ми течеше ледено стъкло – синьо-зелено, то сякаш беше загърбило законите на науката и се беше втечнило бе за променя прозрачния си зеленикав оттенък.
Разходка с лодка до ниагарската мечта!
Основната атракция тук е плаването, която ви отвежда до падащите води на Ниагарския водопад. От основната площадка за наблюдение, на която бяхме до момента, до кея на корабчетата Niagara Thunder на компанията Niagara citycruises има около километър и половина. Изминете ги пеша по Niagara River Parkway! Задължително! Така ще може да се насладите на реката и всевъзможните падащи води отдясно и на красивия парк от лявата ви страна, над който се издигат небостъргачите на хотелите. Влагата е огромна и проникваща, но в крайна сметка бяхме дошли да видим един от най-големите водопади в света. Няма начин, след като близо хиляди тонове вода падат от 58 метра височина да е сухо. Все едно да си във Венеция и да се оплакваш от каналите и влагата …
Влагата в Ниагара има и своите добри страни. Всичко е потънало в зеленина и местния общински съвет прави сериозни икономии, що се отнася до поливане на тревните площи 😉 По продължение на Niagara River Parkway има множество площадки за наблюдение и … селфита 🙂 На всяка една от тях има от задължителните за този род атракции – машини за наблюдение. Мушкате две доларчета и гледате реката отблизо или какво се случва при съседите на отсрещния, американски бряг. Ние обаче не губехме времето си. Бързахме да си купим мечтания билет и да се качим на борда.
Niagara Thunder
Плаването по Ниагара е организирано по блестящ начин. Купувате си билетчето и влизате в подземия, които водят към кея. Всичко е идеално обозначено, така че всеки достига до крайната цел, където ви очаква цикламения дъждобран. Непременно го сложете и здраво се вържете. Ще ви е необходим! След това опашката започва да се извива и на всеки 30 минути от кея потегля корабче.
Докато чакахме реда си, пристигна поредната порция ухилени и мокри туристи, които се завръщаха от срещата си с Ниагарския водопад и чието място предстоеше да заемем. Мокри като кокошки, те шумоляха и кудкудякаха, превъздубени от току що приключилата среща с водната стихия. Ниагара сякаш поставя орела на лицата на хората. Всички бяха подгизнали, но никой не мърмореше и не искаше да му връщат парите. Всички бяха с извънземни погледи, които подсказваха, че срещата ще е забележителна.
Изберете най-добрата позиция за гледане
Всички застанахме на най-високата част на корабчето. Плаването по Ниагара започва с дежурното приветствие на екипажа, придружено от няколко думи за безопасността. Последва умела маневра и се озовахме в подножието на американската страна на реката. Там има огромна бетонна наблюдателна площадка. Може да отидете до там и пеша от канадска страна, стига да притежавате американска виза. В основата й, на метри от водата има добре оформени пътеки, по които търсачи на силни преживявания буквално се намират на метри от водата. От американска страна на Ниагара има малък водопад, но честно казано, всички ние, които очаквахме срещата с големия му брат, не се впечатлихме много-много от него.
Постепенно започнахме да усещаме наближаването на Ниагарския великан. Срещата с него стана някак си много бързо и може да се каже, че въпреки желанието ни – не бяхме готови за нея. Пръските, влагата и шума изведнъж се превърнаха в торнадо. Отвсякъде гърмеше, пръскаше, валеше … а пред нас бяха вратите на водния безкрай! Огромната стена, която започваше 58 метра нагоре, където беше спокойна като стъкло, долу се превръщаше във водовъртеж, който ни оглушаваше с тътена си и разбиваше водата на атоми и бозони.
