6-ти април е денят, в който се провежда един от най-красивите празници в Тайланд и който мечтаех да посетя. В този ден, в северозападната част на Тайланд, се провежда фестивала Пой Санг Лонг (Poy Sang Long), което в превод означава „Празник на кристалните синове“. Ако искате да попаднете в окото на циклона, елате с мен в Мае Сарианг, където празнува народността Шан.
Церемония на близо 3000 години
Това е празник на младежите. Церемонията води началото си дълбоко в будистките корени на страната – преди близо 2700 години. Тогава принц Рахула, син на Буда се отказал от всичко светско, за да следва бащиното учение. Така младият принц станал първия ръкоположен будистки монах преди близо 27 века. Днес всеки млад тайландец осъзнава факта, че трябва да прекара част от живота си в манастир. Не възкликвайте веднага от ужас. Това може да са само няколко дни, но престоят в манастира може да продължи много по-дълго.
Като начало главите на младежите трябва да бъдат ритуално гладко обръснати. Следва баня и намазване с уханни билки. Последният етап е обличането на невероятните костюми – богати, ярки, светли и пищни те трябва да превърнат младежите в принцове. Такива, каквито са били преди векове. За щастие в тази част на света все още не е достигнала модата на малката черна рокля или тънката черна вратовръзка. Според легендата тези принцове, синове на Буда, не могат да стъпват на земята, така като правят простосмъртните. За допълване на илюзията се използва и много силен грим, който коренно променя лицата на бъдещите послушници.
Един кристален син – много приятели
Навсякъде момчетата са на раменете на своите близки – един ги носи постоянно на раменете си, един държи над главите им слънчобран и последния се грижи скъпоценните камъни по дрехите на младежите да не изчезнат. Т.е. ако има стотина Кристални Синове, то във фестивала и тържествата са ангажирани поне 500 души.
Младежите могат да стъпват само върху пода на родната си къща или този на храмовете. Затова носачите на принцове трябва да са яки мъжаги! От 8 сутринта те бяха поели на раменете си своята тежест и в очакване на шествието, танцуваха от крак на крак. За да подчертаят ярките одежди на младежите, повечето бащи бяха облечени в тъмни дрехи. Повечето от тях са преживели всичко това и сякаш отново трябваше да изминат пътя към храма. В същото време момчетата бяха леко изморени от цялата тази шумотевица и суетня около тях, и проявяваха далеч не толкова „божествени“ обноски – смееха се, дъвчеха дъвка и откровено си разказваха смешни историйки, като се тресяха от смях на раменете на бащите си.
Шествието към храма
Бързо намерихме централната улица, където започваше шествието. Важното е, че бяхме навреме. Не се притеснявайте, че няма да откриете мястото на срещата. Купищата музикални инструменти вдигат шум до небето. Има дори и специалния банер, под който се намират всички, които щяха да потеглят на шареното шествие. Най-накрая, когато всички потеглиха, градът разцъфна. Нагиздените пикапи следваха един след друг. Отпред всяка кола беше закичена с панделки в ярки и свежи цветове, а отзад, стояха още по-шарените принцове.
Правилата на празника зависят от броя на гостите и децибелите на оркестрите. Пред първия пикап застана оркестър номер едно – съставен от няколко духови инструмента и различни ударни. Така сформиран, екипът потегли бавно и славно напред, следван от всички роднини на Кристалните Синове, които наблюдаваха от височината на своите пикап-тронове. В момента, в който първата музика заглъхна, се появи втората. Предвождаше я поредния пикап със столове, обвит в зелени и лилави панделки. Плътно до него беше с оркестър номер две пред него чиято цел в живота беше сякаш единствено и само да заглуши предходните колеги, които се отдалечаваха плавно.
Много шум за нещо
Уви, никой не знаеше аудио формулата: (звук на оркестър (N-1)) < (звук на оркестър N) … а следвахa още много коли и много оркестри. Музиката беше навсякъде и на моменти трудно различима, но еуфорията бе достигнала толкова висока степен, че никой не обръща внимание на липсата на такт и ритъм.
За да не изоставате от общия музико-авто-човеко поток, трябва да сте добре подготвен. Моят съвет е да не се притеснявате ако бъдете омагьосан от всеобщата еуфория. Най-напред трябва да сте екипиран с удобни обувки, защото ви предстои да прекосите половината град пеша в бърз ход. Подгответе също така допълнителни батерия и карта за фотоапарата. И за да ви е максимално удобно – сложете всичко в удобна и стегната на гърба малка раница, с бутилка вода в нея. Ако искате да уловите всеки миг, трябва да знаете, че пада голямо тичане.
Да прекрачиш храма
Пред местния храм, помощниците на принцовете, вече очакваха с готовност да извършат последните си „придворни“ задължения. Всяко момче беше пренесено на рамене храма храма и вътре всички застанаха в редица с лице към централната част на храма. Те заеха местата си, като стискаха дълго бяло въже, което символизира безкрайната връзка между всички хора. Кристалните синове приседнаха на земята, за да изслушат дългата реч на духовника, който ги напътстваше в този важен за тях момент. Речта му не звучеше неясно или наставнически. Самият той беше в масивен дървен стол пред кристалните синове, без дори да е облечен в специални дрехи. Езикът му беше благ и думите спокойни.
Това са последните моменти на младежите преди да се простят с цветните си носии. След това те ще свалят и обилния грим, с който са боядисани лицата им, ще бъдат посветени, ще облекат оранжевите туники и ще поемат към храма. Колкото и малко време да останат в него те ще трябва да спазват нови правила, ще трябва да усвоят изкуството да поемат отговорност и постепенно ще навлязат в света на възрастните.
Заможните родители плащат празничния обяд
Нещо, което в никакъв случай не трябва да пропускате, това е тържествения обяд след ритуала. Това ни даде възможност да опитаме възможно най-автентичната тайландска кухня, но което е много по-важно – уважихме местните хора и отдадохме почит към техните вярвания. В двора на храма спокойно се смесете с местните хора. По-заможните родители на деца, които поемат днешния път към Буда, поемат разноските по обяда. Очевидно за тях е чест да нахранят всички, затова бащите и майките лично носят огромните тенджери и тави с ядене. Сипват, командват и ръководят. Понякога е проблем да разбереш какво точно ядеш, но едно е сигурно – всичко е колкото люто, толкова и вкусно.
