За това пътешествие и този пътепис искам да благодаря на моята съученичка Анета Недялкова. Заклет франкофон, възпитаник на IVЕзикова Гимназия „Фредерик – Жолио Кюри“ във Варна) където сме учили заедно, днес тя живее във френския град Тур, където работи като специалист по комуникации. Тя сбъдна една моя мечта – да посети опакованата, от Кристо, Триумфална арка в Париж и с думи и снимки ще ви разкаже своето изживяване, специално за блога TravelGuide.Tours.
Не е нужно да се разказват подробности за проекта на Кристо да опакова Триумфалната арка в Париж. Това е вече позната тема с хилядите изказани мнения „за“ и „против“. Като потомствен франкофон с цялата ми привързаност към всичко, което е Франция, към всичко, което се случва в тази страна, аз реших, че няма да изкажа мнение, докато не видя арката. Защото като се замислите – не е ли най-добре всеки сам да види и прецени?
И така… по стъпките към върха на арката.
Слизаш на метро станция Charles de Gaulle-Étoile и в момента, в който излезеш навън, арката буквално се изсипва в погледа ти. Онемяваш. Толкова е необичайно чувството – все едно си във филм. За двете седмици, в които Триумфалната арка е опакована, в делничните дни кръглият площад около нея е отворен за автомобили, но през уикенда е пешеходна зона. Аз бях в събота… толкова хора на едно място не бях виждала много отдавна! (Веднага отбелязвам, че при приближаване на арката, има пропускателни пунктове и се проверява санитарния пас на всеки).
За да придобиете представа за мащабите – площадът е с диаметър 241 метра и от него започват 12 широки булеварда, включително Champs-Élysées. Триумфалната арка е един от най-емблематичните паметници в Париж. Разположена в центъра на оста, свързваща Лувъра с Grande Arche de la Défense, Триумфалната арка днес представлява връзката между историческия Париж и съвременния Париж. Със своите 50 метра височина, 45 метра дължина и 22 метра ширина, внушителната арка е един от най-емблематичните национални символи на Франция. Под нея гори вечният огън на незнайния воин и всяка вечер от 18:30 часа се извършва почетна церемония с военни и ветерани.
С какво е опакована Триумфалната арка?
Разказвам всичко това, за да подчертая, че ако французите не са видели изключителността на проекта на Кристо, нямаше никога да разрешат да се прави каквото и да е с този уникален символ на Франция и нейната чест. Ползвани са специални материали и лепила за укрепване, които да предпазят паметника, работа са намерили десетки фирми и стотици работници. В днешния момент на криза изкуството дава и възможност за препитание. Защо да не разглеждаме и така този проект?
Връщам се на тълпата около арката, след това отклонение. Снимащи хора, говорещи на какви ли не езици, обикалят, сядат по бордюрите, стоят дълго. Не видях никой, който просто ей така да мине набързо. За двете седмици на инсталацията се очакват над 3 милиона туристи, дошли специално да видят арката. И това е броят само на гостите от чужбина, без да броим французите. Ако някой някъде по света е забравил за Париж и Франция, сега ще си спомни. Медиите по света и социалните мрежи са препълнени със снимки на опакованата Триумфална арка и аз не познавам по-мащабен viral marketing от това, което се случва в момента!
Триумфалната арка – сърцето на Париж
Каквото и да ви разказвам обаче, арката трябва да се види на живо. Няма значение дали ще я определяме като изкуство или не, като проект или инсталация… Тя е жива и e точно такава, каквато Кристо я е описвал: „Ще бъде като жив обект, който ще се движи на вятъра, ще отразява светлината и с тези гънки, които ще се движат, повърхността на паметника ще стане чувствена, хората ще искат да се докоснат до Триумфалната арка“.
Материята за опаковането е много здрава и твърда, като стоманизирана е. Заедно с дебелите червени въжета, остави в мен усещането, че сякаш е сложена, за да защити арката от нещо, да я предпази. Като че ли паметникът е обгърнат с любов, за да бъде съхранен… Прииска ми се да погаля арката и да я уверя, че всичко е наред. Че скоро ще повдигнем платното и ще открием отново колко е красива, ще си спомним как да я ценим още повече. Сигурно е романтично, но така го почувствах. А именно чувствата са тези, които пораждат идеята за изкуство, нали?
Под арката се вее огромният флаг на Франция, а аз имах и късмета да изгледам цялата церемония край вечния огън на незнайния войн. Маршът на мъжете в униформи под яко стегнатите платна около арката е необичайно, вълнуващо и силно преживяване.
Не пропускайте да се качите на терасата на Триумфална арка
Не всички знаят, че може да се качиш на терасата на Арката. Входът за терасата на е 16 евро, но задължително трябва да си купите предварително онлайн билет за точен ден и час. На място не се продават билети. Стъпалата догоре са 284, но можете да помолите да използвате асансьор, който ще ви заведе в музея на арката, само 40 стъпала под терасата. В музея е цялата история на паметника, а сега се прожектира и филм, в който са представени Кристо и Жан-Клод и целият творчески процес около реализацията на опаковането. Хората се спираха и изглеждаха цялото видео преди да продължат нагоре.
А когато накрая се качите на върха… там ви чакат нови усещания. Някаква странна среща на мащабност и уют. Разхождаш се по огъващата се с мекота сиво-синкава материя, докосваш дебелите червени въжета, виждаш всички забележителности на Париж без да изпускаш от поглед платното, а после сядаш и ти самият уютно обгърнат.
Триумфалната арка – отвън и отвътре
Дори и след като съблече своето наметало на 3 октомври, Триумфалната арка заслужава да бъде посетена. Отворена е всеки ден от 10 до 23 ч, като последният достъп е 45 минути преди затваряне. Не можете да влезете в арката на 1 януари, 1 май, 8 май сутринта, 21 май сутринта, 14 юли сутринта, 18 юли, 11 ноември сутринта и 25 декември.
А накрая няма как да пропусна да цитирам френската министърка на културата Розлин Башло, която каза с просълзени очи: “Благодаря за твоята гениалност. Благодаря за лудостта. Благодаря за поезията, защото лудост не липсва по света, но от фалшивия сорт. Ще имаме ли пак нещо такова? Вероятно не.”