Сахара е едно от най-тежките за живеене места в света. Пустинята е приютила градове с приказни имена: Гардая, Голея, Гурара, Тиимимун … Когато ги произнасям (ударението е на последната гласна), сякаш нещо започва да бълбука. Сякаш това са изсъхналите преди векове реки, които може би са заливали тези земи. Очаква ни най-голямата атракция за туристите в Алжир – пустинята Сахара.
Пустинен туризъм в Алжир
Гардая е тежката артилерия на туризма в северната част на Алжирска Сахара. След като ЮНЕСКО го включва в своя Списък на Световното Културно и Природно Наследство, интересът към него нараства неимоверно. И потокът от пътешественици, към долината Мзаб, където се намира, расте непрекъснато.

Градът се намира на 520 километра от столицата Алжир, като пътуването с автобус е сравнително изморително. Затова си купете билет от националния превозвач Air Algerie и ще кацнете на летище Noumerat – Moufdi Zakaria.

Гардая възниква като берберско селище, укрепено със стена, която го заобикаля и до днес. Автобусите спират от външната й страна. Към сърцето на Гардая води шумна търговска улица, където се продава всичко – лимонада, подправки, мобилни телефони, дъвки, дрехи, фъстъци, сватбени обувки. Но не залагайте главата си, че няма по-кипящо и уханно място от това в пустинята – ще я загубите. Защото след като преминете градската стена, ще попаднете на пазарния площад на Гардая.


Търговия в сърцето на Сахара

Всеки който е бил в пустинята знае, че през деня няма какво да правиш на открито и трябва да се криеш на сянка. Мястото е с правоъгълна форма, заобиколено от арки, криещи най-разнообразни магазинчета. Това е най-стария пазар в Гардая – още от времето, когато градът е създаден като КСАР, което означава укрепено селище. Търговията, политиката, прехраната … целият живот бил вътре. Едва, когато хората се отправяли към отвъдното, те били полагани извън стените на града, но за това ще говорим във втората част на приключението ни в Сахара.



Веднъж попаднали на „Пещерата на Али Баба“, веднага се гмуркате в лабиринта от улички покрити с тръстикови рогозки. Отначало останахме с впечатлението, че това е туристически лабиринт, ориентиран към чужденците, които трябва са оставят парите си тук. Но скоро разбрахме, че съвсем не е така – тук хората живеят своя нормален, всекидневен живот. В аптеките търсят начин да се излекуват, купуват обичаните от всички фъстъци или прясно боядисана вълна. А ние, преминаващите през Гардая, ще отнесем сувенирите си и бързо ще бъдем забравени.



Хората на Гардая и Парижанина



В Гардая живее голяма мозабитска общност, това е берберско население, изповядващо Ибадизъм. Но също така има и немалко малцинство от Маликите. Това, което свързва всички тях в едно е, че времето в тази част на света тече бавно и определено може да се каже, че часовниците на местните хора не избързват. Типичното за всички е изключителното спокойствие и липса на всякаква припряност. Така например, показаха ни сграда, в която преди години се намирал кладенеца Ал Хасан Бусалем. Местните хора се обединили и изкопали, дълбокото 65 метра съоръжение, за … 40 години!



Водени от правилото за неотлъчния екскурзовод, ние попаднахме под вещото ръководство на нов водач – Ами Брахим. Самият той е сред туристическите атракции, когато прекосявате кривите улици на Гардая. Местните хора го наричат „Парижанина“, защото като млад посетил френската столица.

Пробивният глас на Парижанина е емблема на Гардая. Няма как да прекосите града без него. Дали ще бъдете в компанията му или ще чувате гласа му през няколко пресечки, той е навсякъде. Парижанина е в пълен унисон с носталгичната атмосферата на изминалите векове, обгърнала Гардая. Уморен от ходенето по калдъръмите, когато се разделяхме, Ами Брахим ме покани да дойда отново в града, през месец март следващата година, за традиционния празник на килимите.


Пустинна история на хиляда години
Всеки град има свой символ, своя емблема. За Гардая това е глинената джамия. Всички улици в града водят към нея и всеки водач най-напред ви показва с гордост най-високата му сграда. Има защо, тъй като рождената й дата е в средата на далечния 11-ти век. Най-напред построили джамията и след това градът започнал да се разраства около нея.


Високата 23 метра джамия на Гардая грабва погледа. Днес никой не може да каже дали е била същата или не преди 10 века. Но това, с което всеки ще се съгласи е, че изчистената й форма е незабравима. Тя сякаш нарочно се стеснява към върха и напомня на издължена пирамида. Според архитектите това било направено нарочно, за да има по-голяма опора и да издържа на сухите пустинни ветрове.


И днес джамията на Гардая не е загубила своите функции. Тя продължава да бъде не е само средище за молитва за местните хора. Тя е също така религиозно училище, кметство, където се обсъждат проблемите на града и дори местен съд, който решава споровете според ислямския закон.