Задължителните дестинации за посещение в Тайланд са толкова много, че всеки заел се със задачата да ги опише е като обречен. Сукотай е място, което няма да ви затрудни в това отношение – задължително трябва да го посетите. Тук ще видите останките на някой от най-древните цивилизации на територията на Тайланд. Но едновременно с това трябва да намерите качествен, забавен, отпускащ и най-вече запомнящ се подслон. Хотел Sukhothai Treasure Resort and Spa е всичко това, съчетано в едно!
Исторически град на близо 800 години
Както казах, древната кралска столица Сукотай е задължителна при посещението ви в Тайланд. Тя е под закрилата на ЮНЕСКО и е повече от впечатляваща. Фактът, че се намира на около 350 километра на север от Банкок изобщо не означава, че там температурите са по-ниски. Нищо подобно! Сигурно са дори и по-високи. Затова, когато преминете входа на хотел Sukhothai Treasure Resort and Spa имате усещането, че стее попаднали в рая. Всичко е изградено в стила, който грабва туристите в Тайланд – отворени пространства, открита рецепция, много зеленина и водни пространства.
Бил съм в много хотели, разположение на десетки етажи нагоре. Нямам нищо против тях, дори обожавам да спя в облаците. Но днес ниските и широки пространства властват над почивката в Сукотай. Сградите на Sukhothai Treasure Resort and Spa са максимум на два етажа. За да стигнем до тях трябваше да преминем през рецепция, която меко казано е „отворена“. Всъщност тя нямаше никакви врати, а само покрив под който ни очакваше лъчезарния персонал облечен шарено и закачливо с една основна цел – да ни напомня, че тук е постоянно лято. Поднесоха ни освежаващ сок, който ни накара да забравим жаждата, но и … да го щракнем. Затова нямам как да удостоверим, че сме получили охлаждащата напитка!
Помнете, че има и други забавления!
Стаите на Sukhothai Treasure Resort and Spa
Винаги има пътуващи, които имат изисквания сякаш саследници на три царски рода, чийто мрънкания не могат да бъдат заглушени и от Хилти на турбо режим. Но позитивизмът на този блог има за цел да убеди дори и тях в удоволствието от пътуването и хубавите хотели. Естествено, когато си в Тайланд, леглото играе много важна роля през цялото пътуване. Когато си с любим човек, няма начин да не преплиташ страстта от пътешествието с тази, която бушува в тялото. Върху огромния матрак се бяха кротнали две слончета – подарък от управата на хотела плюс визитка, за да може следващия път да не се лутаме, а да се хвърлим директно в завивките от олекотен памук.
Всичко е с впечатляващи размери. Понякога в мегаполисите, стаите приличат на кибритени кутийки с цена обратнопропорционална на площта им. Явно в Сукотай нямат тези цивилизационни проблеми и спокойно може да бягате 60 метра спринт по хавлия в стаята си. Е, стаите не предразполагат към всички видове спорт. Колкото и да е беше голяма ваната – не успях да направя и една дължина в нея, защото с моите 193 сантиметра не успях да се опъна подобаващо в нея. Затова скочихме в джапанките и поехме към басейна, а той, спокойно мога да кажа, е сред най-приятните забавления на Sukhothai Treasure Resort and Spa.
Аз казах “На басейн, като на басейн!”
Басейнът – моя приятел
На шезлонгите около басейна винаги има свободни места. Но не се подвеждайте, защото това е измамно! Ако решите да се гмурнете преди да отидете на вечеря – рискувате много. Казвам, го защото го изпитах на собствения си гръб или по-скоро корем. Най-напред в мен се събуди геният на синхронното плуване. След това изплува фотомодела в мен и с приятели решихме да нащракаме кратка фотосесия. Ако трябва да съм честен, по бански не съм толкова впечатляващ колкото с балтон закопчан до ушите … Затова идеята да стана новия Брад Пит по плувки потъна на дъното на красивия басейн, а ние хукнахме към ресторант “Розовият лотос”, за който става въпрос в блога ми, но в категорията ресторанти. Там вече ни очакваха леко изнервени в очакване на … синия ориз!
Има странични ефекти – предизвиква смях и услилена употреба на местна бира.
Винаги има едно нещо, което остава завинаги в съзнанието и ви кара да се връщате на дадено място втори, трети и N-ти път. За всеки то е различно. Сега ще отделя няколко думи за магията, която открих и това е зазоряването. Събудихме се рано. Сутрин обикновено не съм за гледане, но след душа осъзнах, че стаята има малка тераса с още по-малка масичка и не толкова малки, за стоте ми килограма, столчета. Никога няма да забравя тази сутрин с дръвчетата пред нас. Ароматът на кафе се преплиташе с този на тропическите цветя – едните все още по клоните, а прецъфтелите, вече паднали в тревата. Дори небето не беше все още толкова синьо, като клишираните картички от Тайланд. Това беше магията на пътешествието. Удоволствието да се насладиш на мига! В Сукотай.
