Да посетиш Сукотай, една от древните тайландски столици, е изживяване, което никога няма да забравите. Аз имах щастието да бъда там с екип и да заснемем останките на това древно и кратко-съществувало кралство. Потопихме се сред отломки, които ни върнаха векове назад и ни въведоха в епоха, която е абсолютно непозната за нас. След като си приключил работа, на такова място, идва ред на най-важната задача – да намериш добър ресторант, където да нахраниш екипа си.
Деликатната тема „храната на изтока“
Аз съм сред най-верните фенове на кухнята на изтока, бил той близък, среден и далечен. Ресторантът, в който вечеряхме, след тежкия и изморителен снимачен ден, само потвърди положителните ми впечатления. „Розовият Лотос“ беше повече от приятна изненада. Той е част от хотелския комплекс Sukhotai Treasure Resort and SPA, за чийто гъдели съм отделил специален пост в раздел „Хотели“, затова нека да се върнем на масата. Ето и първото нещо, което няма начин да не забележите. Тук не трябва да се качвате на асансьора и да отидете, да кажем на приземния етаж. Нищо подобно – излизате от стаята и преминавате през чудесен зелен лабиринт от олеандри, ветрилообразни палми и всякакви други красиви дървета преди да отворите вратата на „Розовият Лотос“.
Ресторантът се намира в хотела, това означава, че може да комбинирате почивка и хапване – 2 в 1. За разлика от много хотелски ресторанти, които за жалост не успяват да достигнат високата летва на хотелската част, тук обслужване и качество вървяха ръка за ръка. Говоря за качество на много нива – на обзавеждане, на обслужване и най-вече на храната. Детайлите са изпипани до съвършенство. Злато на тъмен фон,изчистени форми … всичко, както казваше баба ми „просто трепери“. От една страна са залите, където може да се настаните удобно и да ви сервират, от друга страна е шведската маса, където шарените десерти и плодове обезателно трябва да бъдат придружени с надпис за прекалено цветни кадри!
Синият ориз – деликатесът на Тайланд
Това, което очаквахме с най-голямо нетърпение заемаше достойно мястото си до десертите. Става въпрос за синия ориз. Бях чувал за него, но дори и на снимка не го бях виждал. Сега вече нямаше възможност за отстъпване. Тайланд е сред водещите производители на ориз в световен мащаб. Има стотици видове, които сигурно се приготвят по хиляди начини. Лично аз се впечатлявам силно само от няколко вида. Обичам го приготвен по класическия начин, да е бял, на пара и без грам сол. Има още няколко рецепти, които го включват сред любимите ми ястия, но сега говорим за нещо, което не бях опитвал до този момент. Той се приготвя с цветовете на така наречения „Син Пеперуден Грах“ с еротичното латинско име „Clitoria ternatea“. Сините цветчета придават нежния сапфирен оттенък. Колкото до вкуса, според мен промяна няма в сравнение с бялата класика.
Друга оризова вкусотия – лепкавия ориз в бананови листа се мъдреше до синия деликатес . Всъщност това ястие спокойно може да се нарече “азиатско” отколкото “тайландско”. В Китай това е любимо лакомство по време на Празника на Двойната Петица или както е познат по целия свят – Празника на Драконовите Лодки. На някой места го пълнят със свинско или сладки плодове, както бе тук в „Розовият Лотос“. Основното в банановото вързопче е лепкавия ориз, който обвива пълнежа и поема неговата сочност и аромати … и аз потънах в слюноотделящи спомени.
Светът не е само вино
Специална поставка с вина от цял свят ни очакваше на входа на залата. Трябва да призная, че не бяха от цял свят, но също така ще кажа, че в тази част на света има и други прекрасни питиета, които заслужават достойно внимание и от които изобщо не ви е до вино. То е прекрасно питие, но според мен светът не се ограничава само с него. В тази част на света много често обичам да залагам на любимия ми коктейл „Сингапур слинг“, който за моя огромна радост беше включен в листата на питиетата.
Всеки намери своето място около масата. Тайландската кухня е едно от истинско очарование. Лека, свежа, с много пресни зеленчуци, риби, плодове и подправки. Лично аз, скромно мога да се храня само с гозби със скариди, риби, миди и калмари. Но също така свинското с тамаринд и зелении не е за подценяване. За тези, които не смеят много-много да експериментират се бяха погрижили с няколко изпържени кренвирша. Но моето внимание бе привлечено от супата, която се поддържаше топла в специалния съд. Другата звезда на местна кухня е рибата. Тук много често я приготвят по начин който не е много популярен у нас – на пара, като идеално запазват вкуса ѝ, без да я правят водниста и кашкава. А когато отгоре ѝ поставят пресни зелени подправки с люти чушлета, симфонията е напълно завършена.
