Щастливи и горди са жителите на Русе със своята торта „Гараш“. Как да не им завиждаш за факта, че в техния град е създадена една от най-обичаните и популярни торти в България. И за да изразят обичта си към нея, към факта, че техният град е роден на този чуден сладкиш, всеки септември в Русе се организира фестивал посветен на тази неземна сладост.
Това е истински парад на калориите, но в такива сюблимни момент всякакви задръжки падат и думата „диета“ бива забравена за 24 часа.
Фестивал, който се превръща във вкусна традиция
Тазгодишното издание на фестивала на торта Гараш е второто подред. Но ако се съди по броя на участниците, по съпътстващата програма, бъдещето му ще е повече от бляскаво. Най-хубавото беше това, че всички жители на Русе приемат този фестивал, като своя патриотична кауза. Всички са на бойната линия – и общината, и местната опера, и представителите на бизнеса, и спортисти, и всеки един гражданин на Малката Дунавска Виена, както наричат още Русе.
Сладката страна на историята
„Гараш“ е фамилното име на създателя на тази фамозна торта. Той се казвал Коста Гараш и пристигнал в крайдунавския град през 1885 година. В центъра на града имало две забележителни сгради. Едната била резиденцията на княз Александър Батенберг. До нея се намирал Гранд Хотел „Ислях хане“, който всъщност е първия хотел в България.
Скоро, гости от най-висок ранг започнали да посещават хотела. Сред тях били румънския крал Карол II, сръбския Милан Обренович и шведския Оскар II. Иначе казано кулинарната слава на Русе превърнала града в кралско място за срещи и наслада. И за да бъдат тези срещи не просто приятно и сладки, но и за да бъдат запомнени, Коста Гараш създал своето шоколадово-орехово бижу. Но той бил истински професионалист и не споделял с никого тайната на нейното приготовление. Едва в края на 40-те години на ХХ век били публикувани първите рецепти от баща и дъщеря Семерджиеви.
Тайна рецепта и оригинални съставки
Казват, че колкото торти Гараш бъдат приготвени, толкова и рецепти ще има. Но аз не съм напълно съгласен. Има оригинална рецепта и всичко останало са вариации, което е похвално. Това означава, че интересът е огромен и има желание тортата Гараш да стане част от кулинарното наследство на България.
Казват, че тайната е в блатовете. Но ако в тях има брашно … и това вече е интерпретация. Само белтъци и орехи – това е магията. Втората важна, колкото орехите, съставка е шоколада. Има версии с готов крем, има варианти и с марципан, а някой дори слагат сметана … Но истината е в качествения, по възможност, белгийски шоколад.
Князът обича смелите!
Смелите, на фестивала Гараш в Русе, тази година бяха много. Първо, че имаше кето-Гараш. Почитателите на тази версия съвсем не бяха малко. Всичко беше съобразено с диетичното хранене, броя на калориите, продуктите … Но очарованието на тортата Гараш се крие имено в греховността на нейните калории, нали така?
Имаше и торти в бяло, зелено и червено. Лично на мен тези патриотични вкусове ми харесаха. Не знам защо ги свързах с шарените луксозни еклери, които съм опитвал в Париж. Тези Гараш-предложения имаха по-различен вкус от класиката. От една страна пуристите се възмущаваха, че се бяга от оригиналната рецепта (която всъщност никой не знае). От друга страна евро-интегристите се оплакваха, че българските цветове не заслужават да са на торта (която обаче изядоха с усмивка на уста). В крайна сметка кулинарната история ще реши, кой ще бъде запомен и кой ще бъде забравен, т.е. няма да се продава.
Вариации с шам фъстък, стафиди, кокос се предлагаха от по-авангардни сладкари. Да не говоря за алкохолите, които може да се надушат от блатовете – коняк, бренди, всякакви ликьори, уиски и бърбън. Аз споменах и мастика на един специалист, но той ме изгледа с ужас в очите.
Класиката си е класика!
Лично ние заложихме на класиката. Торта с блат от белтък и орехи + белгийски шоколад. И затова ще кажа, че моят фаворит, беше тортата Гараш на русенската сладкарница KitchenLoveStory. Перфектен вкус, баланс и най-вече прекрасни суровини, които разгръщат всяка една хапка в устата ви, като ветрило от божествени усещания.
Необходима беше, обаче, саможертва, за да стигнем до този извод. Затова няма да крия, че дадохме всичко от себе си и още няколко чудни парчета Гараш бяха дегустирани в името на правдата!
Какво е класическа торта без класическа музика? И Русе без концерт. В центъра на града, любителите на вкусния сладкиш ги очакваха прекрасни изпълнения, а то бе само началото на всички музикални тържества и изпълнения, които цял ден радваха русенци и гостите на града.
Следващият септември, 2024-та година, фестивалът на торта Гараш ви очаква и го включете в програмата си от сега!