Как да се събудиш в Бали, първото предположение е, че си попаднал в рая. На този благословен остров, това се случва благодарение на красотите тук. Те ви зареждат подобно на батерии и мигом забравяте за скучното всекидневие, което сте обитавали само 24 по-рано. Циклонът от цветни и ароматни импулси те завърта в един нов и непознат танц, който никога не спира. Сега ще ви поведа в неговата първа за деня част – ранната утринна разходка, която направихме на брега на Индийския океан.
Джулай по … индонезийски
Усещането е като да посрещнеш джулая. Само че не си на Камен Бряг, а на другия край на света. Няма толкова рокери и фенове на твърдата музика, но морето е пълно с много лодки, кораби и моторници. Другата свързваща точка е температурата. Утрините в Бали са толкова топли, сякаш сте по родното Черноморие в разгара на сезона. И така, скачайте в любимите ви шорти, мятайте лека тениска и се измъквате от стаята в 06:00 сутринта. При нормални условия съм готов да си излежа присъда, ако някой се опита да ме вдигне толкова рано сутринта без основателна причина.
Тази ранна утрин в Бали не беше като другите. Първата причина беше очарователната ни камериерка, която с подкупваща, но настоятелна усмивка ни подкани да слезем в лобито на хотела. След като слязохме видяхме втората причина – за мое щастие се оказа, че ни очаква велосипедно, а не пешеходно приключение. По тези „малки” часове на деня не съм много разговорлив и контактен, и приличам на нещо средно между лимон и неузряла мушмула – кисел и стипчив. Но ми бяха нужни само няколко кратки минутки, за да променя настроението си и да разцъфна като лотос след дъжд.
06:00 на Бали – време за дарове към боговете
След като се качихме на колелото и потеглихме по празните улици, вятърът развя косите ми. Е, излъгах! Не ги е развял, но винаги съм искал да го кажа. По-скоро погали ниско подстриганата ми и изгоряла от слънцето глава. В този момент изпитах желание буквално да се слея с бриза и да полетя над острова. А когато прибавите и хладния аромат на индийския океан, тогава картината се насища максимално. Сега тези, които са ходили по тези места на света веднага ще допълнят иронично, че йодните и солни пàри не са единствените ухания по тези места. Забравете тези превземки – удоволствието да въртиш педалите в полумрака на Бали е незаменимо.
Цветът на улиците в бали в този час е дантелено бяло и жълто. Навсякъде срещахме жени облечени по този начин, които поднасят приношения наречени „Canang Sari“, като се произнася „Чананг Сари“. Това е на местния език Кави, който е стара форма на класическия Явайски език, използвана най-вече при религиозни обреди. Изработката и поднасянето на тези малки всекидневни дарове е процес, който отнема доста време. Жените Бали изработват кошничката, поставят този дар на специално място. Ритуалът завършва с малка молитва, изречена, докато димът от горящ тамян носи есенцията на приношението към боговете.
Чананг Сари – цветният компас на боговете
Пърпорещите моторчета носеха на гърбовете си тези стройни момичета, бързащи за приношението. Когато стигнат до някое светилище, те паркираха грациозно и бързо, сякаш бяха на балетна сцена. След това чевръсто влизаха в храма и поднасяха кошничките. Направи ми впечатление, че в тях, понякога има храна и дори цигара. Пред и в храмовете има цели купища от тях. Причината е, че всяка примерна жена от остров Бали поднася не едно, а много от тях всеки божи ден. Точно така – всеки ден местните жени поднасят дарове на своите богове. И ако питате мен, боговете им се отблагодаряват подобаващо – хубавото време и вечните усмивки по лицата на хората тук доказват, че невидимите сили ги обичат. всъщност Чананг Сари са навсякъде. Ще ги видите не само в храмовете. На всеки ъгъл, улица и дом, сутрин, благодарните жители на Бали, се свързват чрез тях с близките си, които вече не са сред тях. Дори в такситата, има специално място на таблото пред шофьора, на което водачът всяка сутрин поставя своя дар пред боговете – за да е “доходна и безаварийна” смяната му.
- Бялото цвете е на изток и символизира върховния Бог Ишвара
- Червеното цвете гледа на юг и се свързва с Брахма – създателя на космоса
- Жълтите цветя са на запад и са Махадева , което е другото име на Шива
- Сините или зелени цветя са на север, където е Вишну
Кой е бога на вълните?
Тук обичат и един друг бог, който обаче не е от хиндуистката религия – бог Сърф. За да стигнете до него трябва да минете по крайморската алея на западния бряг на Бали. За нея не може да се каже, че е върха на ултра-луксозния туризъм. Всичко е опростено и непретенциозно, но сърфове има колкото си пожелаеш. Дъските примамват желаещите да овладеят този спорт в специални школи. Ако си носите вашата – веднага може да се включите … стига да си я носите. Сърф дъски ви канят и в крайбрежни кафенета за закуска. Но ние нямаше да овладяваме вълните, а телата, защото след час щяхме да се отдадем на ранна океанска йога.
Вземи ме, лодкарьо, в своята ладия лека
Рано сутрин, океанът около Бали има един особен стоманено-златен цвят. Лодките, които изпълват заливчетата изглеждат някак си странно, закотвени навътре, в дълбокото. Постоянно се безпокоиш дали няма да се скъса котвеното въже и вятърът да ги запрати навътре в океана, докато собствениците им сладко спят. В Бали има всякакви лодки. Има например модерни моторни лодки, които караха мъжкото ми сърце да се свива в луда завист. Имаше рибарски лодки, които явно вече бяха предали улова си – тях ги разпознавах по острата миризма на риба. Те пък караха другото ми сърце – гастрономическото, да се свива по пропуснатите вкусове. Но най-красиви според мен са традиционните местни лодки наречени Джукунг.
Джукунг са като гигантски морски паяци, но не си мислете, че страдам от арахнофобия. Нищо подобно. Тези пироги са изключително елегантни със дългите си корпуси. Изглеждат леко разкрачени заради плоскостите, с които пазят равновесие на повърхността на океана. На всичко отгоре те са боядисани в толкова красиви и ярки цветове, че веднага станете фен на гуруто на кич-арта Дфеф Куунс. Просто се наслаждавайте на лодките – на тези, които самотно се клатушкат в морето и на изкараните на плажа в Бали, които чакат своите господари, които още сладко спяха.
Йога – възможност за ново начало в Бали
Когато ми казаха йога леко се притесних, тъй като не съм голям привърженик на този вид упражнения. Озовахме се пред очарователно двуетажно местно бунгало. То очевидно се беше събудило преди всички и в него вече кипеше живот. На първия етаж може да се екипирате с всичко необходимо за упражненията. На второто ниво, една очарователна австралийка караше курсистите си да правят чудеса с телата си. Собственикът на това малко предприятие също беше австралиец. Посрещна ни по шорти, потник и ослепителна много-каратова усмивка. Сподели, че оставил всичко в „надутата” Австралия и от няколко години се чувства прекрасно с школата си за йога в Бали. Към края на разговора, съучастнически ми довери, че мога и аз да направя като него, защото тук имало глад за подобни школи.
Така с надеждата, че и ние може да имаме свой бизнес на райския остров, се загледах в спокойния океан пред павилиона, а жена ми продължи с разтегателните пози … Реших да оставя школата за йога за другия живот, но не и Бали. На този линк тук, ще посетите останалите ни приключения, свързани с Индознезия … до този момент.