Всички знаят, че „Не може да отидеш в Рим и да не видиш папата“. До преди няколко години аз бях сред армията пътешественици, които не знаеха, че може да се качиш на върха на купола на базиликата Свети Петър във Ватикана. За това приключение ме открехна сина ми Емил. Затова, когато посетихме вечния град, ние задължително се изкачихме до върха на най-величествената сграда в италианската столица (или да за съм точен, във Ватикана). Ето как се оказахме почти 140 метра по-близо до бог.
В интерес на истината ще кажа, че видяхме папата
… но това не стана на ватиканския площад, а в църквата Санта Мария Маджоре, като за това ще стане въпрос в друг мой пост. Сега оставаме на площада и пред нас е базиликата Свети Петър. Дори не си и помислям, че някой може да дойде на това място и да не я посети. Изобщо не се притеснявахме как да стигнем до самата базилика, защото използваме приложнието Maps.Me. Прекрасните му офлайн възможности са не само полезни, но и много изгодни. За това вече съм писал в категорията Модерно и удобно / Мобилни улеснения. Интересно е, че не всеки знае, че може да се качи на върха и да погледне всичко, което е видял от вътре, все едно е птичка, която се рее в купола на Микеланджело. А след това от покрива пред да се разкрие площада на Ватикана. Оттам ще надникнете към папските покои и дори към ЖП гарата на града-държава.
Входът за купола е от дясно на базиликата.
Огледайте се внимателно и ще видите опашката за билети. Всъщност ориентирът ви трябва да бъде надписът в зелено и синьо, който указва две неща. Най-напред, че има два начина за изкачване с две различни цени. Може да го направите пеша или с асансьор. Най-високата част се достига единствено пеша, защото асансьорът ви издига само до основата на купола. За да се изкачите на самия връх, влизайки буквално в „кожуха“ на купола, трябва да разчитате единствено на краката си. Второто много важно съобщение е, че тук се плаща единствено и само в брой. Не важат никакви карти или всякакви други билети купени онлайн. Only cash! Има една още по-безпощадна табела. Тя пресича устрема на всички, които ползват карти за намаление и безплатен достъп като студенти, журналисти и т.н. Да доближиш бог не е безплатно занимание!
Ние заложихме на асансьора, който ни отведе в основата на купола. Още от епохата на социалистическите икономии през 80-те години на миналия век, имам лоши спомени свързани с изкачвания пеша. През тези години токът спираше постоянно, а ние живеехме на 15-я етаж … От тогава издигам асансьорите в култ, особено, когато могат да ни спестят 321 стъпала, както е в нашия случай. Но да се върнем към красотата във Ватикана. Куполът на базиликата Свети Петър е завършен от Микеланджело Буонароти. Първоначално той искал тя да има четири купола, но в крайна сметка са изградени два. Не знам как би изглеждала базиликата, ако е бил изпълнен първоначалния вариант на великия художник. Но от позицията си на най-обикновен човек смятам, че днешната красота на купола е безмерна.
След асансьора се озовавате от вътрешната страна на купола.
От тук ще видите основния кораб на базиликата в пълния му блясък. Пред вас има метална мрежа, която ви предпазва да не паднете ако височините не ви понасят или се замаете от много красота. Хората долу приличат на мравки и това ще накара божественото във вас да не заговори. Над вас е дупката в купола, който е заимстван от Римския Пантеон, намиращ се на около два километра на изток. Самият купол е „поставен“ върху така наречения „барабан“, който служи за архитектурна основа. Върху него ще прочетете на надписа „Tu es Petrus, et super hanc petram aedificabo ecclesiam meam” – „Аз ти казвам, че ти си Петър и на тази скала ще съградя Моята църква“ – Матей 16:18. Спрете за малко, замълчете и докоснете гения на ренесанса. Нека съвършенството и величието се пропият във вас и това няма как да не ви направи по-добрички.
От вътрешната част на купола, гледаща към централния кораб, се излиза на покрива. Тук ще видите статуите на дванадесетте апостоли и Исус Изкупителят, които преди няколко минути сте съзерцавали отдолу, от ватиканския площад, но в обратен ред. Те са предпазени от туристите чрез здрава метална решетка, която обаче не спира жадните за красиви кадри любители. И ако преди малко сте се наслаждавали на купола от вътрешната му страна, сега гледната точка е променена и може да видите дори най-малките детайли на покрива, които погледнати откъм площада, са незабележими.
Сложната част – изкачване до върха на купола.
Първото нещо, което трябва да направите е да влезете в „кожуха“ му. Стената на купола е двойна. От външната част е покритието, което предпазва от атмосферните влияния, а върху вътрешната част са изрисувани всички красоти и са вградени зашеметяващите мозайки. Т.е. ако желаете да достигнете 140 метра височина над централния ватикански площад, трябва да вървите по този тесен и висок тунел. А после … После ще говорим като му дойде времето.
Тунелът, по който тръгнах нагоре, е облицован в скучни жълти плочки. Единствените по-грозни такива съм виждал в някой стари станции на парижкото метро и те убиваха всякакви мои желания с мръсно-белия си отенък. Коридорът към върха на купола е истински кошмар за всеки, който има и най-малките наченки на клаустрофобия. А ако сте по-закръглен, замислете се дали ще се подложите на това изпитание. Аз съм сравнително слабичък, но тесните пространства ме притесняват. Затова съпругата ми Мария предвидливо застана пред мен – ако реша, че ми е тясно, да ме убеди (каквото и да значи това) да продължа напред.
Изкачване на два етапа
Геройски успях да изкача предпоследните стъпала. И когато очаквах лично папата да ми даде медал за героизма, пред мен се появи стресиращата черешка на тортата! Това бе спираловидната каменна стълба, която щеше да ме отведе на самия връх. Тя е толкова тясна, че дори няма място за перило. Единственото нещо, за което може да се хванете е едно дебело корабно въже. За щастие аз бях подготвен от сина ми за този последен етап, достоен за Брус Уилис, но не бях готов да „умирам трудно“, колкото и лесно да ми изглеждаше това в момента. Грабнах въжето и потеглих към небето.
Всички усилия, на които се подлага посетителя на Купола на базиликата Свети Петър си заслужават! Ще разберете това, когато пред вас се разкрие Вечния Град с цялото му очарование. 360-градусовата панорама е преживяване, за което си заслужава за изкачите всички стъпала на света. На ще видите величието на замъка Сант Анджело, а в далечината може да забележите дори Олтара на Родината – Паметника на Виктор Емануил или както го наричат в Рим „Пишещата машина“, или “Виториано”. На запад ще се насладите на красотата на папските покои и градини,както и на вътрешните паркове на Ватиканския Музей. Дори ще видите и ЖП гарата на Ватикана – малка и спретната, като влакчетата от детските ни години. Една красива приказка, която задължително трябва да преживеете.
