Да посетиш връх Бузлуджа е незабравимо удоволствие. Да пишеш за връх Бузлуджа е все едно да стъпиш върху изгнило буре с барут …
Идеалният сезон за Бузлуджа
Не може да се каже, че избрахме най-подходящото време за изкачване на това толкова популярно място. Дните между коледа и нова година бяха светли, ясни и студени. А когато изкачихме върха, те се оказаха и много ветровити. По тази причина не съжалихме, че се бяхме екипирали добре, което ви съветвам да направите, ако решите да поемете към Бузлуджа през зимата. Не би било зле да прибегнете до услугите на зимен крем за лице и да сложите в джоба на якето едно стикче вазелин за устни.
Пътят до Бузлуджа е лесен, но трябва да се внимава! Идвайки от Габрово с кола, лесно ще достигнете паркинга в лоното на монумента. Пред него, в посока върха, има огромен соц-паметник, с две бетонни ръце държащи нещо като факли. Уви, в студеното време те не успяха да ни сгреят ни най-малко. Над тях се извива пътека, която ще ви изведе на върха, ако сте почитател на катеренето. Но ако не смятате да пълзите по тесните каменни стълби и предпочитате комфорта на автомобила си, не се притеснявайте – помислено е за всички.
Как да стигнем до върха?
Означенията и табели не са силната част на местната инфраструктура. Затова внимавайте за табелите за ресторанта и ски-пистата, които са най-добрия указател, както е на снимката. Към тях трябва да прибавите и наскоро поставената табела за ветропарка, и вече няма как да не стигнете до символа на соц-архитектурата на Народна Република България.
Името Бузлуджа, има неясен произход. Според някой корените му се крият в турското словосъчетание „Buzlu dağ“, което означавало „Ледена планина“. Може и да има нещо вярно в това, защото съм виждал немалко ледени снимки от това място, което буквално спират дъха. Намиращо се на 1441 метра над морето, мястото наистина може да бъде мразовито! Това е име се е запазило до 1942 година. След това е преименуван на връх Хаджи Димитър в памет на легендарния войвода, който в намерил тук смъртта си едва на 28 години.
Истинското име на върха
С годините името Бузлуджа продължава да се налага от комунистите, защото на това място, през 1891, политикът-марксист Димитър Благоев основава Българската Социалдемократическа Партия. Това се е случило на т.нар. „Бузлуджански конгрес“. Управляващата комунистическа партия решила, че това е много по-важно от саможертвата на младия хайдутин и прави всичко възможно да го замени с лика на брадатия марксист.
Дори географията на Бузлуджа е трябвало да бъде променена. В комунистическата епоха е лансирана идеята, че това е географския център на България с внушение, че комунистическата партия е сърцето на страната. За щастие през 1991 година екипът на проф. Младен Младеновски доказа, че местността Узана e точния център на България с координати: 42°45’58“ СШ и 25°14’18“ ИД. Т.е. на около 70 километра с кола от връх Хаджи Димитър.
Гледката от върха е зашеметяваща, колкото и клиширано да звучи това. Казват, че в ясни дни, оттук може да видите всяко едно кътче на България. Красотата ни заобикаляше отвсякъде. От една страна планините вървяха на талази до края на хоризонта и се редуваха сини и снежно бели. До тях гигантските перки на ветропарка се въртяха мудно и величествено, и изобщо не се интересуваха от нас – дребните мравко-човеци.
Уникална архитектура в световен мащаб
Безспорната атракция , която всички идваме да видим на това място, е изоставения и рушащ се с времето дом-паметник на БКП. Като син на архитект, няма начин да не спомена чие дело е „Летящата чиния“. Това е архитект Георги Стоилов. Навремето, управляващата комунистическа партия искала да постави на върха само една огромна звезда. Архитект Стоилов спечелил конкурса с проекта си за пръстен, поставен на шест колони, около кула с петолъчка на върха. Идеята толкова се харесала на тогавашния комунистически лидер Тодор Живков, че той пожелал кръгът от пилони да се преобразува в кръгло конгресно помещение. Финалната версия измества кулата извън основната сграда, за по-голяма конструктивна издръжливост и сигурност.
Днес тази здравина е проядена от зъбите на времето и стихиите. Милионите левове, похарчени през миналия век, са превърнати в развалина. Милионите тонове бетон, излети от строителите на социалистическа България са изронени и нашарени с графити. Милионите камъчета на красивите мозайки са избодени, като очите на войниците на цар Самуил и сега са заключени зад тежки катинари и решетки. По тази причина аз не успях да вляза вътре. Не крия, че исках да го направя и в същото време се страхувах, защото всичко в този скелет на комунизма се руши и пропада.
Времето, климатът и … забравата са безпощадни
Като казвам „руши“ не визирам единствено стихиите и ветровете. В основата на стълбите, които водят към „Летящата чиния“, се намират останките на два паметника. Навремето те представлявали нещо като огромни бронзови знамена, „развети“ от вятъра на промяната. Днес, мога да кажа, че вятърът на промяната е бил толкова силен, че буквално е отвял за претопяване бронзовите знамена, като е оставил единствено грозното им скеле забито в бетонната основа.
Бъдещето на „Летящата чиния“ е твърде неясно. Както казах, в нея вече е невъзможно да се влезе. Което е ирония на съдбата, защото и по комунистическо време, тези, които можеха да достъпят вътрешността ѝ бяха малцина – само „истинските“ комунисти. Паметникът е собственост на БКП, а получава помощ от Института Гети. Лично за мен, тази симбиоза между „идеологическия капиталистически враг“ и комунизма е меко казано странна … Но в крайна сметка всичко е добре, когато завършва добре. Имено „Проект Бузлуджа / Buzludzha Project” този, който трябва да върне блясъка на това място, защото историята не се създава, чрез разрушаване на паметници, а чрез тяхното съхраняване.