Всички свързват Тайланд със слоновете. Първо, защото тук те са … домашни любимци и помощници. У дома, в двора, я дънер ще вдигне, я нещо тежко ще пренесе – кой не се нужда е от силна ръка у дома. Но съшо така и туристическа атракция. Най-добрата възможност за среща от близо с тези животни е да посетите някой от центровете за грижа за слоновете. Един от най-посещаваните такива центрове се нарича Elephant Conservation Center. Той се намира в Лампанг, до северния град Чианг Май, където отиваме сега.
Потегляме към Elephant Conservation Center
Има два начина да стигнете до до центъра за слонове ако тръгнете от Чианг Май. Единият е с влак, за около два часа, като билета струва 23 бата – малко над 1 лев. А от Arcade bus station може да се качите на някой от многото автобуси и ще ви струва около 80 бата или малко повече от 4 лева.
Много лесно ще намерите Elephant Conservation Center в Лампанг. Всички идват тук заради шоуто със слонове и другите занимания, които се провеждат няколко пъти дневно. Така че направите си стройна програма, за да не пропуснете нищо. Основното шоу е на огромна заградена площадка с размерите на малък стадион и удобни седалки за зрителите разположени амфитеатрално под дебела сянка. Слоновете изпълняват своите номера водени от водачи си – играят футбол, нареждат огромни дървени трупи. Някой дори свирят, но моето лично мнение е да не вслушвате този номер.
Отговорността да бъдеш Махут
Една от най-достойните професии в Тайланд е водачът на слон. Нарича се Махут и не се става лесно такъв. Необходимо е дълго време на обучение, като след това всеки отговаря за един единствен слон, защото гигантите се привързвали към отделната личност, живеят дълго и нали знаете – помнят много и дълго! Трябва да познаваш слона като двете си ръце – навиците му, какво обича да яде и най-важното – какво не обича. Сторите ли им зло – не ви се пише нищо хубаво, дори след години. Водачите трябва да разбират от футбол и баскетбол, от музика и рисуване, от товарно-разтоварни дейности и от ветеринарна медицина.
Да поговорим за спорт. Аз не съм фен на футбола със слонове – муден и бавен, а шутовете са прекалено тежки и плътни. Но баскетбола си е друга работа. Взимате един кош, отивате пред слончето и то си играе на 21 с вас. Забавлява се като ви кара да тичате, за да уловите топката, хвърлена от него с коша в ръцете си.
Изкуството ще спаси света … и слоновете
Часовете по изкуство са забавни, защото слоновете, с помощта на махута, рисуват дръвчета, слончета, цветя и други подобни неща. Има какво да се желае при автопортретите, но тяхната условност, в комбинация с флоралните мотви достига нови измерения на концептуалността. Готовите рисунките могат да бъдат купени на сериозна цена от около 1000 бата – около 50-55 лева, като всички средства от тези художествени търгове отива за отглеждане и лечение на слоновете. В центъра често докарват малки слончета, останали по една или друга причина сирачета. Тук се грижат за тях – хранят ги, тренират ги, обучават ги. Сред любимките на публиката е наскоро доведено в Лампанг малко женско слонче. Закичена с розови цветчета, тя просто разбива сърцата на малки и големи, които с удоволствие позират с нея. Е, като я погалиш по главата, представата за нежност се изпарява, защото кожата е твърда като гьон, а малкото косми по нея конкурират и най-здравите телени четки.
Всеки посетител може лично да поздрави слончетата след шоуто. Те се нареждат покрай оградата, направлявани от своите водачи. След това може да купите вкусотии. Но не такива, които вие да хапнете, а слончетата. Това е награда-похвала за изнесеното шоу, но и възможност да докоснете тези симпатични животинки. Купете наръч захарна тръстика буквално за стотинки. След това развързвате отделните парчета и едно по едно ги подавате на хобота. Следва елегантно движение към устата и твърдото парче изведнъж е скършено с лекотата на прясно изпечена солета и хобота вече отново ви тупа по ръката: „моля за следващото!“.
Слонската хартия е екологичен хит
Цехът за изработка на слонска хартия е сред атракциите на Elephant Conservation Center. Знам, че звучи странно, но не си мислете страхотии – нито един слон не е пострадал при това производство. А всички еколози могат да подскочат от радост. Тук всеки ден се изработват десетки квадратни метра рециклирана хартия от … слонски изпражнения. Точно така – слонското ако е идеално за производство на хартия и дори у дома си все още пазя няколко листа (оглеждайте внимателно пликовете ако ви пратя писмо).
Как се прави слонска хартия? Тъй като слоновете не могат да се похвалят с прекалено съвършена храносмилателна система, след като погълнат огромни количества растителност, те връщат отново в природата смес, която съдържа 60% несмлени растителни влакна. Те са изключително омекотени, след като са се разходили през целия чревен тракт. Точно в този момент идва най-тежката работа – всичко това трябва да се отмие. Когато това е сторено на бял свят се появява една светла, белезникава смес, която се смила, навлажнява, пресова и поставя на тънък слой върху големи квадратни сита. Водата се изтича отдолу, докато съхне на слънце. И тъй като в Тайланд има от всичко – слонове с добър апетит, вода и слънце, то складовете за хартия са пълни. Използва се за хартия за рисуване, за изработката на бележници, тетрадки. Няма никакъв остатъчен мирис и се боядисва прекрасно в меки пастелни цветове.
Болницата за слонове
Това не е място за широката публика в Elephant Conservation Center. Тук се лекуват най-вече животни пострадали от мини в някой от близките страни. В момента лекуваха слон пристигнал от Мианмар. Горкото животно имало нещастието да стъпи на мина и неговият собственикедвам го довел. Стъпалото му беше пострадало сериозно и всеки ден го мажеха с йод и антибиотик. Звучи нормално, като единствено мащабът беше различен, защото за пръскането използваха индустриална пръскачка. Иначе с тампонче или памуче ще отнеме прекалено много време, а раненият слон е доста раздразнителен.
Посетете къпането на слончетата! Това е изключително радостно събитие, както за тях, така и за техните махути. След като се нарадват на водата и се наиграят, идва ред на разходката. За 200 бата – около 11 лева, двама се качвате на гърба на слончето и за десетина минути ще обиколите голяма част от парка. Усещането е много странно, като препоръката ми е да спазвате закона за движението по пътищата и да закопчавате коланите здраво, предвид лакътушещото движение. Лично ние си взехме снимка от това пътешествие. Получавате я срещу дежурните 200 бата, 1-2 минути след края на разходката. Тя е поставена в елегантна шарена рамка, като етествено тя е изработена от „слонска“ хартия.
Квалификационни курсове за водачи на слонове
В центъра в Лампанг се предлагат и различни обучения. Може да изкарате еднодневен курс за слонски водач, като за това ще трябва да платите 3500 бата. За по-висока категория ще трябва да се обучавате една седмица и да платите 20 000 бата. А за да станете много добър махут трябва да се обучавате цял месец, като за разрешителното, което ще получите, трябва да платите сериозната сума от 100 000 бата. Нямам информация дали книжката за слон се признава в България, но може да се потърси информация.
