За първи път чух за Боробудур през 80-те години, когато учех във френската гимназия във Варна. Това беше, ако не се лъжа, 1982 година. В клас ни прочетоха от списание „Courier UNESCO” за този зашеметяващ паметник. Естествено, тогава не съм и мечтал да посетя това място. Но това не само се случи, но на всички отгоре аз и Мария прекарахме няколко незабравими дни в град Джогджакарта. Там ни посрещнаха приказно, като ни постлаха меко, и удобно в хотел Royal Ambarrukmo.
Ненапразно ви препоръчвам кралските стаи на хотел Royal Ambarrukmo. Когато пристигнете в Джогджакарта, на остров Ява, като част от вашето индонезийско приключение, това означава, че имате сериозна програма пред вас. Безспорната звезда, която ще посетите, както направихме и ние, това е най-големия будистки храм в света Боробудур. Закриляният от ЮНЕСКО паметник е като магнит. Не само заради историческата си и културна стойност, но също така, поради факта, че е посещаван от милиони туристи от цял свят. Те идват тук и за друго чудо на вярата и архитектурата – Прамбанан. Той е сред десетте най-мащабни хиндуистки храмове в света, като предлага, както исторически посещения, така и прекрасна танцувална вечер. Разбирате, че всички желаещи да ги посетят, желаят и да си починат в добър хотел, след като навъртят десетки километри история.
Водното съкровище на Джогджакарта.
Това е водния замък Таман Сари. На явайски език „таман“ означава градина или по-скоро нещо като парк. Относно града – няма да имате срещи само от „исторически“ вид. Уж бяхме написали добре туристическото си домашно, но въпреки това, нощната ни разходка в Алун Алун надмина всякакви очаквания. Това е парк, в централната част. Всяка вечер там се събират десетки хиляди хора с една единствена цел – да се возят на светещите фолксвагени, които са едно от най-щурите неща, които съм виждал по света. Както се казва – и ние бяхме там, возихме се на светеща калинка и се веселихме до зори. Но след това трябваше да положим морни тела. Фактът, че го направихме в хотел Royal Ambarrukmo се оказа чудесно решение.
След светещото автомобилно приключение се интересувахме единствено как да заспим по бързо. Положихме глави върху една от многото възглавници, които ни бяха предложени от „Менюто за възглавници“ и потънахме в индонезийската нощ. Това меню е една от многото екстри, която ще откриете в стаята си в хотел Royal Ambarrukmo. Тук всичко е изпипано по конец. Леглото беше така добре подредено, че започваш да се чувстваш гузен, че трябва да събориш купчината възглавници и да отметнеш завивката. Тази дилема така ни затрудни, че първоначално ние дори не докоснахме чаршафите. Но не си мислете, че не смятахме да лягаме. Просто вниманието ни беше грабнато от хотелския комплимент под формата на сладкиши и плодове, които срамежливо очакваха да махнем фолиото, което ги покриваше и лакомо да ги погълнем.
Красотите започват още от лобито на Royal Ambarrukmo
От хотела се бяха погрижили да заситим нуждата си от красота, а не само да заоблим изящните форми на телата ни. Най-напред това е гигантския барелеф на скулптура Хариджади Суандиджада, изработен по заръка на тогавашния президент Сукарно. Паното е ултра-мащабно и има за цел да разкрие богатството на многолюдния индонезийски народ. В пълен контраст на сивия му фон e стоящия пред него войник с червена чушкообразна шапка. Прочетохте правилно – чушка! Той е облечен така, в чест на отровно-червената униформа на войниците от едно време, наричани „Ломбок Абанг / Lombok Abang“, което на явайски език означавало „Червено чили“.
Изяществото достигат своя връх благодарение на архитектурата. И това е павилиона Бале Камбанг. Разположен на два етажа, в сърцето на правоъгълен воден басейн, осмоъгълната сграда е вдъхновена от водния дворец Таман Сари, за който писах малко по-горе. Това е влиянието на традиционната явайска архитектура. От друга страна холандският колониален стил не може да не остане незабелязан. Първият етаж е с няколко стаи, а горната част поддържа покрива чрез метални зелени колони и оформя перфектното място за медитация, каквато е била и и задачата на постройката при изграждането ѝ. И едно предупреждение: ако решите да се изкачите на втория етаж, задължително трябва да свалите обувките си преди за изминете покритата стълба, за да стигнете върха.
Водните пространства са навсякъде
В Royal Ambarrukmo вниманието на всички е грабнато от огромния басейн, който разхлажда изморените гости, наситили се на исторически и културни забележителности. Не е за пропускане и разходката около езерцата със златни рибки в тях. Е, някой рибоци са толкова големи, че трудно ще минат за рибки. Привличат вниманието на туристите не за да изпълняват желания, а най-вече за да получат някой друга хапка и след това да дарят доброжелателите с шумно пляскане с опашка.
Орхидеите са голямата гордост тук. Те са навсякъде около езерцата с рибки. Във всички цветове на дъгата, те радват решилите да отдъхнат в парка. Имат си табелки с наименования на латински, ако сте по-ученолюбив. Лично аз просто им се насладих, като погледът ми шареше между тях и колекцията от бронзови скулптори. Всички те са изработени през 1964 година от известната за Индонезия школа „Patung Selamat Datang“.
Разнообразни програми за гостите на Royal Ambarrukmo.
Изберете между дегустация на чай и сладкиши или уроци по танци – всеки ще намери най-интересното за себе си. За да се включите в тях ще ви облекат в национална индонезийска носия. Това се оказа доста проблематично за мен – със своите 193 сантиметра нямах проблеми с долната част от костюма (и мъже и жени се увиват с красиво парче плат декорирано с местната техника за оцветяване Батик). Успяха да намерят парче, което да увия около кръста си. Но що се отнася до ризата, моите домакини така и не разбраха какво е европейски размер 2XL. Наложи се да използвам моите запаси, което в голяма степен ме лиши от индонезийския ми чар.
Една от най-големите атракции, които предлага хотел Royal Ambarrukmo е стрелбата с лък. Аз съм фен на бойните изкуства и имена като Ико Уайс са икона за мен. Е, не се срещнахме с него, но според мен изстрелването на стрели от полуседнало положение биха затруднили дори звезда от неговия ранг. Начинът, по който упражняват това изкуство в Индонезия е повече от неудобен за нас. Сгъваш колене, присядаш на една страна и вземаш лъка с ръце. С една ръка хващаш стрелата точно там, където докосва тетивата и я държиш неподвижно. След това изтегляш другата ръка напред. Прицелваш се малко под целта. Внимаваш за посоката на вятъра. Опитваш се да не трепериш … Накратко казано, това е бойно изкуство за шампиони, а не за блогъри.
